15 г от позорното и без допитване до народа присъединяване на България към НАТО

Република България е член на НАТО от 29 март 2004 г. Това членство е резултат от 14-годишна дейност със следната хронология.

Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на

23 юни 1990 г,  когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантичския договор.

След по-малко от месец – на 13 юли 1990 г,  с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г.

През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен

получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър – Любен Гоцев, в

в Главната квартира на НАТО.

На 4 април 1991 г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври 1992 г.  Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.

На 30 април 1991 г. става второто посещение на български министър-председател (Димитър Попов)  в Главната квартира на НАТО. През същата година (12-14 юни 1991 г.) се състои и първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО – Манфред Вьорнер.

На 14 ноември 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р Желю Желев) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

На 14 февруари 1994 г.  българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата „Партньорство за мир».

2 седмици по-късно заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров

участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО.

На 16 октомври 1995 г.  България се присъединява към Споразумението между страните – членки на НАТО и страните – участнички в „Партньорство за мир“ по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

На 2 февруаери 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. – април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

На 29 януари 1997 г.  посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.

На 17 март 1997 г.  Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз.

 

Министерският съвет приема постановление, с което се създава правителствен орган за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО – Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересовани министерства.

На 8 май 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

В края на годината (4 декември 1997)  Правителството приема Решение за откриване на постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в

Брюксел.

Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г.

На 23 октомври 1998 г. 38-то Народно събрание  приема Декларация за Косово, с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО

в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство.

 

На 25 март 1999 г.  Народното събрание приема нова декларация – относно изострянето на кризата в Косово, в която се подчертава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия, и се изразява солидарност с евро-атлантическата общност.

На 24 април 1999 г. българска делегация, ръководена от президента на Република България Петър Стоянов,  участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).

Протест срещу НАТО в София

На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция «Съюзна сила»,  която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу Съюзна репубилка Югославия  с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта Косово и Република Сърбия.

Няколко месеца по-късно – на 21 юни 1999 г.  България и НАТО сключват „Споразумение за транзитно преминаване през територията на България“ в рамките на операция „Joint Guardian“, чиято цел е осигуряване сигурността на албанското население в Косово и поддържане на етническия мир в областта след приключването на операция „Съюзна сила“.

На 18 март 2004 г.  Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г.

документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.

Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.

Присъединяването на България към НАТО се извърши без РЕФЕРЕНДУМ!

Вечен позор за всички предатели, присъедили България към НАТО!