27 март 2019-Нюз Фронт.
Отношенията между Япония и Русия отдавна са обект на дискусии в областта на международните отношения.
Срещите между премиера на Япония Абе и президента на Русия Владимир Путин се организират от много години, но ситуацията с мирния договор между двете страни, която не беше подписана след края на Втората световна война, изглежда твърде сложна, за да бъде бързо разрешена. Въпреки че дискусиите на пръв поглед се отнасят до статута на Курилските острови, в действителност същността е много по-дълбока, тя обхваща ролята, която Япония и Русия играят в Азия, особено по отношение на две други регионални суперсили, а именно Китай и САЩ.
Ясно е, че Москва по никакъв начин не възнамерява да се откаже от суверенитета над островите, особено като се има предвид геостратегическото значение на пристанищния град Владивосток.
Президентът на Русия Владимир Путин многократно е заявявал в присъствието на Абе, че и двете страни се нуждаят от мирно споразумение и компромис по спорните острови. Владимир Путин предложи съвместно използване на пристанищата на островите и свободната търговия и дори да предостави на жителите на островите двойно гражданство, за да се гарантира максимална свобода на движение.
Всеки път на срещите руската страна прави различни предложения, но японските им колеги настояват за пълно завръщане на суверенитета над всички острови Хабомай, Шикотан, Кунашир и Итуруп (както ги наричат в Япония).
В допълнение към съображенията за национална сигурност на Русия, свързани с Тихоокеанския флот, следва да се отбележи друг важен аспект на руско-японските отношения.
Търговският оборот между двете страни през 2018 година се е увеличил с 18% в сравнение с предходната година, достигайки почти $ 15 милиарда.
Но липсата на мирно споразумение сериозно ограничава сътрудничеството в някои стратегически сектори.
Съществува и регионален и глобален аспект на тези отношения, който е важен по редица причини.
На първо място, географското положение на двете страни определя тяхното влияние в азиатския регион, който се превръща в притегателен център на геополитиката през 21 век.
Вторият фактор е привилегированите отношения на Токио с Вашингтон и Москва с Пекин.
За да разберем пълната многополюсна революция, трябва да се има предвид четиристранния сценарий с участието на Япония, Русия, Китай и САЩ.
Решението на Вашингтон да изостави Транстихоокеанското партньорство и да наложи санкции и мита срещу враговете и съюзниците си остави Япония с малък избор да създаде противотежест на икономически силния Китай.
Абе беше принуден да се ангажира с конструктивен диалог със Си Дзинпин. Неотдавнашните срещи на двамата лидери поставиха основите на бъдещото икономическо сътрудничество, което преди няколко години изглеждаше почти невъзможно.
Напредъкът, постигнат от двете съперничещи сили, Япония и Китай, накара Русия също да установи тясно икономическо сътрудничество с тези страни. Ето защо Абе и Си Дзинпин заедно с Владимир Путин взеха участие в Източния икономически форум във Владивосток, потвърждавайки, че сътрудничеството и икономическото развитие са постижима цел за всички заинтересовани страни.
«Ще изведем двустранни връзки на нов етап, за да изградим основа за мир и просперитет в Североизточна Азия»,- заяви Абе.
Вашингтон, както обикновено, остава основният проблем. Отминаха дните, когато САЩ може да диктатува на страните какво да правят.
От еднополярна гледна точка на Вашингтон сближаването между Русия и Китай е катастрофа, да не говорим за диалога на Япония с Русия за мирен договор.
Абе, сякаш зае двусмисления стил на Ердоган, за да поддържа баланс между няколко сили, за да извлече максимална полза за себе си.
Такава стратегия обаче често се оказва неефективна и в крайна сметка може само да дразни други страни.
Япония, както и европейците, трябва да се откажат от прекомерното си уважение към Съединените щати и присъстващия статут на колониален фор-пост.
Неотложната необходимост от развитие на мирни и плодотворни отношения със съседите като Русия и Китай трябва да бъде по-приоритетна от желанието на Вашингтон да ги саботира.
Формиращата се международна многополюсна реалност се основава на диалог, сътрудничество, развитие, взаимно уважение и сдържане.
Азиатският регион е мястото, където ключовите интереси на регионалните и глобални сили ще се пресичат в близко бъдеще. Китай, Русия, Индия и Япония трябва да изоставят своите противоречия, тъй като Вашингтон все по-решително демонстрира готовността си да изостри съществуващите различия, за да предотврати регионалната интеграция в многополюсен контекст.
Federico PIERACCINI
Ася Иванова-Зуан