Не толкова умни експерти ни уверяваха, че ние трябва да направим така, че Садам Хюсеин има оръжие за масово унищожение.
И администрацията на Буш повече от който и да е друг използва своята власт за манипулации и тенденциозен подбор на разузнавателни данни, за да сплашат обществеността и да я убедят в необходимостта от война.
Разбира се, милиони несъгласни излязоха по улиите, един от тях бях аз.
И бяхме прави.
Всички така наречени експерти, политици, журналисти …. грешаха.
Цената на войната бяха почти 5 хиляди животи на американки военнослужещи, трилиони долари от САЩ и животът на стотици хиляди иракчани.
Стотици хиляди хора: мъже, жени и деца бяха мъртви след събитията, инициирани от нашата страна.
Издавателствата над затворниците в затвора Абу Грейб, разстрелът на децата на немниците на градския площад, направо пред очите на родителите им…
16 години след това все още усещаме последствията, макар и не с такава сила, както иракчаните.
Множеството отговорни за това дело хора не платиха за това: нито по отношение на репутацията си, нито в политически план.
Влиятелните хора, подкрепящи войната и гласували за нея, и до днес заемат видни постове.
Макар някои да се покаяха, да помолиха за прошка, да признаха грешката си…
Общият извод е такъв: когато не правите разбор на миналото, вие създавате условия за настоящата администрация, в която президентът бива консултиран от ястреб от Иракската война, от суперястреба Джон Болтън.
Той е съветник по национална сигурност.
И докато ние с вас тук си гворим, той бие барабаните на войната едновременно срещу Иран и Венецуела.
И ако в тази епоха, в епохата на Тръмп, не започнем да се държим по друг начин, а не както при администрацията на Буш, историята ще се повтори.
Всъщност, историята вече се повтаря.
Знаете ли, един от главните уроци от епохата на Тръмп се заключава в това, че безсрамието е своеобразна политическа суперсила.
На това ни научиха тези, които направиха войната в Ирак.
Петя Паликрушева
Източник: