26 март 2019-Нюз Фронт.
Причината за агресията на алианса НАТО срещу Съюзна република Югославия (СРЮ) не беше една, а цял ред от мотиви. Разбира се, управлението на Слободан Милошевич не беше в центъра на решението да се бомбардира европейска държава.
Той само се опитваше да намери ново пространство за маневриране на Северноатлантическия алианс, което всъщност стана излишно след края на Студената война.
Това заяви Райнър Руп, бивш високопоставен служител на Германия в политическия щаб на НАТО в Брюксел, бивш разузнавателен агент на Германската демократична република (ГДР)в интервю за сръбския вестник „Новини”.
* Какво всъщност беше агресията срещу СРЮ?
«Без алианса НАТО, САЩ вече нямаха право на глас, тоест, те вече не бяха най-главните в Европа.
Само чрез НАТО,Вашингтон можеха да бъдат първи, и да реализират амбициите си, за да повлияят, преди всичко на увеличаването на въоръжените сили в държавите-членки на този съюз.
Тогава изглеждаше, че тези амбиции се приближават към неизбежния си край.
Но това би било огромен проблем за Съединените щати, защото те ще загубят не само влияние върху Западна Европа, но и възможност да разширят влиянието си в източната част на Стария континент.
Какво направиха европейците по това време?- Те активно бяха въвлечени във вътрешните проблеми на други страни.
По този начин германците в Словения са работили по «разглобяването» на СРЮ.
Когато след разпадането на бивша Югославия Берлин признава Хърватия за независима държава, други не правят това автоматично, и тогава Германия е принудена да положи големи усилия, за да убеди други страни да разгледат подобно предложение.
* Агресията срещу СРЮ даде легитимност на бъдещата агресии?
В Босна и Херцеговина това е направено за пръв път по време на разпадането на Югославия: клането Маркале беше организирано, за да оправдае намесата.
През последните дни, преди агресията на НАТО срещу Сърбия, имахме подобна ситуация.Всички медии бяха пълни с похвали за НАТО и съжаления, че Европа не може да осигури мир в задния си двор, но НАТО се нуждае от нея.
Това не беше първият път в историята, когато хуманитарната ситуация беше разрешена с военна намеса.
Атаката, заради така наречените хуманитарни причини, като аргумент пред международната общност, за пръв път е използвана от лидера на Третия райх Адолф Хитлер за облекчаване на натиска, на който судетските немци са били уж подложени в Чехословакия.
По този начин Хитлер оправдава влизането в тази страна и същата причина е използвана много пъти.За съжаление, този принцип е оцелял, въпреки че в учредителните документи на ООН насилието е изключено и се допуска само в ситуация на самозащита.
Днес, за щастие, балансът на силите в света се променя.
Освен това руският президент Владимир Путин и неговият китайски колега Си Дзинпин имат силна съвместна стратегия.
Има повече информация защо американците не могат да правят всичко, което искат. За съществуването на този възел по трансатлантическия път, бих искал също да благодаря на президента на Съединените щати, Доналд Тръмп, защото без него,възелът не би бил толкова тясно свързан.
Ася Иванова-Зуан