Париж, в който мирно съжителстваха представителите на всички класи от френското общество, се превърна в град на бохеми и имигранти — един от най-скъпите в света и непригоден за живот за обикновените хора, пише френският публицист Ерик Земур за Le Figaro.
Днес градът вече не може да се нарече френски, подчертава авторът.
Ето защо прогонената от Париж работническа каса го громи без съжаление, пояснява авторът.
Reuters
Париж заедно със Сингапур и Хонконг влезе в тройката най-скъпи градове в света, споредEconomist Intelligence Unit (EIU), съобщава авторът.
Както отбелязва той, в предишните години рейтингите са били правени само на база цената на недвижимите имоти, затова най-често в челното място са се оказвали Лондон и Ню Йорк, но този път авторите на изследването са взели под внимание цената на другите продукти и услуги, такива като автомобилите и хранителните стоки или наема за жилище.
Изследването е стигнало до извода няколко дена след «разгрома» на Елисейските полета от «военизираните леви екстремисти» под равнодушините, а понякога и одобрителните погледи на «жълтите жилетки».Това, според автора, не е случайно съвпадение.
«Някога Париж правеше революции, днес той стана тяхна жертва», пише пулицистът.
В течение на много векове в кварталите в Париж, по улиците и жилищните домове се бяха размесили представители на различни класи от обществото.
Отражение на социалната йерархия в този свят без асансьори беше височината на етажа, на който се налагаше бедняците да се изкачват.
Според историка Филип Арие, започвайки от XIX век буржоазията, отказвайки да живее редом с «работническата класа, с опасната класа», започна да се заселва в нови сгради, разположени в западната чат на града.
«Днес стигнахме до финала на тази история: работническата класа бе прогонена от всички части на града, дори от височините на Париж, тя бе заменена от бохеми и имигранти, най-благополучните и най-неблагополучните», отбелязва авторът.
Според него, желанието на «жълтите жилетки» да извършат протест на Елисейските полета стана символ на «връщането» на центровете на големите градове, «от които ги прогони глобализацията».
«Всички мегаполиси в света имат една и съща съдба», пише авторът.
Точно тук постъпват паричните потоци, тук се извършва съюзът между «шампионите в глобализацията и техните домашни прислужници — имигрантите, пристигнали да служат на новите си господари на света: да са гледачи на децата им, да им носят храната или да работят в кухните в ресторантите в ущърб на западното население».
Но Париж има своя особеност, твърди авторът.
Някога това беше столивца на най-централизираната национална държава в света.
Днес той вече «Град на света» и престана да бъде френски.
«Париж създаваше Франция в течение на хиляди години.
Отсега нататък работническата класа на Франция ще го разруши без съжаление», констатира авторът в заключение.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.lefigaro.fr/vox/politique/2019/03/22/31001-20190322ARTFIG00007-eric-zemmour-paris-n-est-vraiment-plus-paris.php?redirect_premium