23 март 2019-Нюз Фронт.
Точно преди 20 години Съединените американски щати показаха на всички, какво ще се случи с тези, които не приемат новия си еднополярен свят
На 24 март 1999 година НАТО започва да бомбардира Югославия.
Скоро към агресията се присъединяват оше няколко страни на НАТО.
За първи път от 40-те години на миналия век европейската столица е бомбардирана.
Тогава, в болното съзнанние на Вацлав Вацлавович Хавел, младежът, който лично оглавява разпадането на Чехословакия и оглавя Чехия, се ражда ужасният термин «хуманитарни бомбардировки»: един вид НАТО бомбардира от «хуманитарни» съображения и спасява косовските албанци от «сръбския геноцид».
Операция «Съюзна сила (Operation Allied Force)
— въздушната операция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) срещу Съюзна република Югославия (СРЮ) от 24 март до 10 юни 1999 година.
Американската кампания като част от военната операция имаше кодовото име «Благородна наковаляня»(Noble Anvil).
В някои източници се появява под името «Милосърден ангел».
Причината за международната «намеса» е междуетническият конфликт между албанците и сърбите, които исторически са живели в Косово.
На 23 септември 1998 година Съветът за сигурност на ООН одобри Резолюция № 1199, която изисква властите на СРЮ и лидерите на косовските албанци да осигурят прекратяване на огъня в Косово и незабавно да започнат преговори.
Ситуацията особено се изосря след инцидента в село Рачак на 15 януари 1999 година, когато се състоя голям въоръжен сблъсък между представители на югославските властови структури и бунтовниците от Армията за освобождение на Косово.
Днес, 20 години по-късно раните на са зараснали. И всички трябва да помним чудовищното престъпление на НАТО срещу един народ, оказал се сам в бедата си тогава. Трябва да помним, че НАТО са убийци, които, ако са дръзнали веднъж да отнемат хиляди живото, наричайки убийствата «хуманитарни», то биха ги направили и още веднъж.
И трябва да ни е срам, нас, българите, че страната ни е член на организация убийци, която умело разказва пред света как се грижи за «колективната сигурност»
Ася Иванова-Зуан