23 март 2019-Нюз Фронт.
На 20 март така нареченият Международен остатъчен механизъм за наказателни трибунали (МОМУТ), който замени МНСБЮ, отхвърли жалбата на бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич за присъдата по делото му. Споменатият механизъм, напротив, увеличи наказанието, замени 40 години лишаване от свобода с доживотен затвор.
В лицето на Караджич осъдиха всички сърби, при това в навечерието на 20-тата годишнина от военната агресия на НАТО.
73- годишният Радован Караджич получи доживотна присъда, която би трябвало да получат именно онези, които са причастни към военната агресия срещу Югославия, към чудовищните бомбардировки продължили 78 дни.
Присъдата на първия президент на Република Сръбска е резултат от несправедлив, неправосъден политически процес.
Решението на Остатъчния механизъм съвпадна с растящият натиск върху Белград от албанските сепаратисти в Косово, с размириците в Белград, с правителствен скандал в Босна и Херцеговина, когато лидерите на мюсюлманската общност парализираха работата на президиума начело с Милорад Додик.
На 21 март Департаментът по информацията и пресата към Външното министерство на Русия публикува коментар във връзка с решението на Остатъчния механизъм.
Министерството на външните работи на Русия заяви, че МТБЮ и Остатъчният механизъм, «сляпо следвайки … антисръбския курс», «дискредитират самата идея на международното наказателно правосъдие».
Присъдата на Радован Караджич е гавра с целият сръбски народ.Сърбите обаче не се предават, и няма да се предадат.
Република Сръбска създаде две международни комисии — Комисията за разследване на престъпления срещу сърби в Сараево от 1991 до 1995 (според белградски изследователи, 8 255 сърби са убити там) и Комисията за разследване на престъпления срещу всички нации в района на Сребреница от 1992 до 1995 г.
Израелски учен, изследовател на холокоста Гедеон Греиф и независими експерти от шест държави бяха поканени да ръководят тези комисии.
САЩ разбира се, не останаха без реакция и в типично техен стил заявиха, че създаването на такива комисии «няма да помогне да се установи истината и помирението».Но каквото и да мисли Вашингтон, сърбите нямат друг избор, освен да се борбят. При това до край.
И този път в тази борба да получат подкрепата на всички балкански държави, защото Балканите могат да са много силни когато се обединят срещу общия враг.
А той е само един- този който убива безпощадно наричайки престъпленията си «хуманитарни», дава цинични имена като «Милосърден ангел» на военните си престъпления, а в наши дни рекетира всички държави членки за още военне бюджет, за да продължава военните си престъпления в други държави.
Ася Иванова-Зуан