Брайън Дженкинс, експерт по борба с тероризма и старши съветник на президента на корпорация РАНД, в интервю за обзора на деня „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: На какво разчитат терористите и защо България се оказа вплетена в последния голям кървав атентат, при който в Нова Зеландия загинаха 49 души? Научаваме от срещата с експерта по международна сигурност и борба с тероризма Браян Дженкинс. Той бе у нас, за да представи най-новата си книга „Размисли върху сенките“. В превод ни помага заместник-председателят на политическа партия АБВ Любомира Ганчева. Г-н Дженкинс, от позицията на вашата специалност – тероризмът и пътят към радикализация – как коментирате атентата в Нова Зеландия?
Брайън Дженкинс: Атентатът в Нова Зеландия е малка част от пъзела на засилващ се екстремизъм, който най-често е свързан с увеличаването на крайнодесните и неонацистки формации, които проповядват антисемитизъм и които се занимават с противопоставяне на имиграцията или с искания за предотвратяване на миграционните процеси. И всъщност представлява част от голямата вселена от нарастване на напрежението.
Защо всъщност се случват тези терористични атаки? Разбира се, има редица причини, като например в Европа са влизането на бежанци, мигрантските вълни, хора, които идват от Близкия Изток и опитът на европейците да се противопоставят на това.
Със сигурност трябва да отчетем и икономическите трудности и неравенства, които водят до ескалация на напрежението. Например в САЩ в момента сме свидетели на нарастваща имигрантска ксенофобска вълна. В
инаги е имало такива настроения в САЩ в различни степени, но в момента наблюдаваме увеличаване на броя на хората, които смятат, че трябва да се противопоставят на тези процеси.
Във всички случаи говорим за ескалация на страх, ескалация на гняв и те дават своя резултат в такива терористични атаки. Всъщност, каква е основната мотивация за подобни едни ескалации на терористични актове?
Голяма част от хората вярват в една теория на конспирацията, която казва, че националните правителства, които са ръководени от капиталистите, както знаем, имат дългосрочна цел да заместят белите, християните с имигранти най-често от Близкия Изток или от Африка.
И всъщност, процесите на мигрантски вълни, които наблюдаваме, се смесват с вярванията на хората в такава теория на конспирацията и те виждат в мигрантите или в бежанците нашественици, които тук ще ги изместят.
В конкретния случай за терориста от Нова Зеландия, от публикувания от него манифест всъщност виждаме, че при него има голяма смесица от различни идеологии. От една страна той открито симпатизира на комунистическия режим в Китай, но също толкова подкрепя и фашизма по време на Втората световна война, изказва се и по различни екотеми.
Но това, което при него показва последователната линия на развитие на неговата мисъл, е, че той вижда инвазия на мюсюлманите сред бялото християнско население и счита, че трябва да предприеме мерки, за да спре тази инвазия.
Водещ: Затова ли е избрал надписи от историята на Балканите?
Брайън Дженкинс: Да. Всъщност, трябва да се има предвид нещо много важно от посещението на този терорист в България. На първо място той е бил тук през ноември 2018 година, но според мен, той е виждал в България едно тип поклонническо място. Какво имам предвид? Със сигурност той е бил радикализиран и преди това.
Както можем да видим в неговия манифест, още през 2017-та година той е обмислял подобни действия. Повече от 2 години е планирал подобен терористичен акт.
И в своя манифест прави препратки и към Франция през 2017 година, и към атентатите в Стокхолм. Но нещо, което е изключително интересно относно България, е, че всъщност, той е знаел много добре, къде е искал да отиде.
Имал е предварителен план. Той не е дошъл тук, в България, като обикновен турист, а местата, които е обиколил, са места, свързани с велики битки, свързани с части от историята на повече от векове противопоставяне и борби между християни и мюсюлмани.
И всъщност аз мисля, че посещението му в България в никакъв случай не го е радикализирало, но му е дало увереността, че е на правия път в своите действия. Той казва и в своя манифест, че 3 месеца преди атентата вече е имал ясен план. Това означава декември месец, а в края на ноември се е завърнал от България.
Но важното за мен тук е, че посещението му в България го е накарало да излезе от общата картина на гневен човек, който се е опитал да се противопостави на вълната нашествия на мюсюлмани в неговата собствена държава и да се превърне във войн, който защитава християните по целия свят и има зад себе си столетия история зад гърба си.
Знаете ли, има много популярен американски филм – „Завръщане в бъдещето“. В
конкретния случай за този млад радикализиран човек неговите действия и при посещението му в България, и връзката, която той прави в своята глава за атентата, са всъщност неговото собствено завръщане в бъдещето.
Всъщност, България е в контекста на неговото разбиране за атаката.
Какво се опитва той да каже – защото трябва да имаме предвид, че той много ясно комуникира своите виждания и своите действия – той на първо място се опитва да каже, че битката му не нова битка, а е част от битка, която тече от няколко столетия насам.
Тоест, този терористически акт, който той прави, е част от нескончаема битка, и не е нещо ново. Това е неспиращата война и противопоставяне на християни срещу мюсюлмани. Всъщност при тероризма трябва да се има предвид нещо, което е много важно: това винаги е комуникацията или посланието.
Да, със сигурност има акт на кръвопролитие, но неговата цел е да привлече вниманието към посланието, което терористът се опитва да отправи.
Със сигурност то много по-лесно се чува в среда на страх и напрежение. Но какво можем да видим в конкретния случай за този терорист в Нова Зеландия?
Той много внимателно, много обмислено и много активно комуникира своите послания с една група, която той очаква в нея да срещне своите последователи и тези, които ще продължат делото им.
И какво всъщност се опитва да им каже с атентата?
„Тук не става въпрос само за мен, за един ядосан млад човек, който се опитва да спре навлизането на мюсюлмани в неговата страна, а напротив, тук става дума за една война, която продължава от няколко векове. Аз отидох там, бях на мястото, където се е проливала кръвта.
И ако всички вие, ние не действаме заедно в момента, ние ще се превърнем в потърпевши от същата съдба. Тоест, ние ще бъдем поробени от мюсюлманско робство.“
И всъщност това, което се опитва да каже терористът и да мотивира свои последователи, е: „действате по този начин сега, за да не бъдем поробени, както по местата, които аз отидох, видях и посетих.“
Това, което можем да видим от анализа на манифеста, който той е публикувал, е, че всъщност за него България се оказва важна, защото с посещението си в България той оправдава цялото си действие и обяснява, защо всъщност неговата терористична атака е отмъщение за всички тези, които са поробени в една далечна страна векове преди това.
И ако трябва да направим изводите, какво всъщност се опитва да направи той с този терористичен акт, то трябва да отбележим няколко много важни неща.
На първо място, този терористичен акт в очите му го издига до историческа фигура, не до поредния терорист. На второ място, той е убеден, че със сигурност неговите действия са оправдани, като се опитва да придаде правота на тезите, в които вярва и на мерките, с които ги постига.
Трето, той вижда в терористичния си акт предупреждение за всички останали, че ако не последват неговия пример и не действат като него, ще ги сполети същата тази съдба на поробените.
И въз основа на този комплекс от елементи, които постига, всъщност можем да заключим, защо е толкова важно посещението му в България за терористичния акт, който ще направи само няколко месеца по-късно.
И точно заради това изписва имената на градовете.
Попитахте ме за това и искам да отбележа изрично начина, по който той ги изписва и ги представя като част от комуникацията си. От манифеста един внимателен прочит може да доведе до изводите, че този човек е геймър, този човек се занимава с компютърни игри, а там принципът на показване на сюжета е през улики.
По малко през улики, които не са толкова явно указани. По същия начин той изписва имената на тези градове – като улика, която да е достатъчно ясна, но в същото време леко завоалирана и неговите последователи да следват и да се убеждават в правотата на неговите действия.
Водещ: Можем ли да кажем, че този човек поставя началото на кръстоносен тероризъм?
Брайън Дженкинс: Със сигурност това, което можем да кажем, е, че терористът от Нова Зеландия вижда себе си не само като воин, нещо повече, той вижда себе си като един рицар.
И както навремето рицарите са се заклевали преди битка, по този начин той идва в България, вижда се като такъв, вижда местата, изписва ги след това по време на терористичния акт и търси умело и играе с този символизъм, което е част от сюжета, който се опитва да разкаже. А сюжетът го издига него в главна роля на рицар, подобно на рицарите от 13-15 век, които се заклеват в името на преследване на дадена идея.
И от тази гледна точка можем да търсим, в отговор на вашия въпрос, много символизъм.
Да, той се вижда, че е рицар. Да, той вярва, че ще поведе след себе си една група от хора, които на подобен кръстоносен поход ще изпълняват идеите, в които вярва.
Водещ: Един съвременен тамплиер.
Брайън Дженкинс: Да, със сигурност той се възприема за съвременен тамплиер. Аз казах вече, че посещението му до България има за цел да му даде статут на рицар и да оправдае неговите действия.
Но всъщност и това посещение до България, и манифеста, който той публикува, и видеото, което прави, това са само част от инструментите му, които той използва, за да разкаже своята история и да вдъхнови хората. Тук е много важно да отбележим, че той не се е самоубил, както други терористи, той все още е жив.
И поради акта, който е извършил, е привлякъл вниманието на обществото към себе си.
Това означава, че той е готов да разкаже още и още има какво да разкаже. И вече има сцената, на която да го направи. И вярва, че разказвайки го, ще увлече една макар и малка група от хора, мотивирани да го последват и да следват неговия пример.
Водещ:Бихте ли го включили в галерията на сенките на тероризма?
Брайън Дженкинс: Със сигурност. Този конкретен случай може да бъде и трябва да бъде сюжет на много задълбочени бъдещи анализи.
Аз съм посветил много години от живота си на това да се опитам да разбера процеса на радикализация – процеса, който превръща един човек от човек в терорист.
Без значение дали ще говорим за джихадистите, или ще говорим за крайнолевите, като например Червените бригади и Червените армии в Германия, или ще говорим за крайнодесните екстремисти.
Във всеки случай това, което е изключително важно, е да разбереш, не да съдиш или да симпатизираш, а просто да се опиташ да вложиш своите усилия и експертиза да обясниш начина на мислене и кое е провокирало от това мислене конкретните действия на терориста.
Защото всъщност терористите разчитат страшно много на страха, който е обвит в мистерия, и това им помага те да постигнат своите цели и да разпространят своите послания.
Всъщност с нашата работа, с това, което ние правим, е да повишим информацията, да повишим разбирането и това да намалим истерията, а това от своя страна като резултат да намали терора. Или с други думи, в резултат на нашите усилия, действия, знания, експертиза, ние се опитваме, обяснявайки тероризма, да намалим следващата му поява и да намалим аурата.
По този начин да се борим активно с него. Всъщност в края на нашия разговор бих искал да отбележа нещо много важно. Терористът от Нова Зеландия при посещението си в България само преди няколко месеца е важно да се отбележи, че той остава фокусиран само в миналото, тоест той не може да направи един анализ на България днес.
В България днес има турско малцинство, което живее в мир с останалата част от населението. Аз не казвам, че тук-таме няма някакво напрежение, но такова срещаме във всяко общество. Това е турско малцинство, което е представено от собствена политическа партия. България днес е успяла да надживее тези битки от историята и те не са отражение на днешните въпроси, които вълнуват обществото.
И тук е редно да се отбележи големият успех, който България е успяла да извоюва, за разлика от много други държави, където за съжаление това не се наблюдава, а именно при наличие на турско малцинство в страната, това малцинство да не се радикализира и това малцинство да не стане последовател на крайните екстремистки идеи на джихадизма, каквито виждаме в много други общества, включително и западни.
Това е големият напредък на България. Войната и робството са останали в миналото.
И със сигурност днес предстоят предизвикателства, с които държавата трябва да се справи, но те са по-скоро в икономическите сфери. А битките, вековните войни на противопоставяне на религии, за щастие за България са останали в миналото.
Цоня СЪБЧЕВА, Фокус