Британските депутати се изказаха против това страната да напусне Европейския съюз без сделка с Брюксел. По време на гласуването в сряда Камарата на общините (долната камара на британския парламент) подкрепи съответното предложение на правителството. За него гласуваха 321 народни избраници, против — 278.
Този резултат обаче изобщо не отразява нажежените страсти в Камарата на общините. Ситуацията е парадоксална с това, че с вота си депутатите нанесоха ново поражение на премиера Тереза Мей, изправяйки страната на ръба на пълномащабна конституционна криза. Защото преди старта на процедурата Мей нареди на партията си да отхвърли предложението, внесено от нея самата, но не успя да постигне това.
Още в четвъртък членовете на Камарата на общините ще се съберат отново в Уестминстърския дворец на брега на Темза, за да решат дали да удължат преговорите с Брюксел, които трябва да приключат на 29 март. От една страна, тук няма кой знае каква интрига: депутатите изглежда ще се обявят за отсрочване на преговорите, които все още са в задънена улица 16 дни преди официалния «развод» с ЕС.
От друга страна, предстоящото гласуване се очертава по-слабо предсказуемо заради ултиматума, даден в сряда от Тереза Мей. Тя постави на депутатите условие: Брекзит може да се отложи, но отсрочката ще е чисто техническа и ще стане възможна, само ако Камарата на общините приеме нейния проект за споразумение с ЕС. Онзи същия, решително отхвърлен вече два пъти от британските законодатели.
Действията на всеки участник в тази драма поотделно изглеждат логични, но като цяло картината има толкова хаотичен, заплетен и абсурден вид, че не е съвсем ясно вече с какво точно се занимават британските политици. Дали акцентират върху търсенето на възможно най-добри за страната условия за Брекзит или просто развъртат спиралата на противопоставянето между законодателната и изпълнителната власт и уреждат вътрешнопартийни сметки изцяло в личен интерес?
Дяволът е в подробностите
————————————-
Целият казус около гласуването в сряда се изчерпваше с това, че Мей съвсем не бе предложила вариантът с «твърд» Брекзит да се изключи завинаги. В текста на предложението, внесено от кабинета й, се посочваше само датата 29 март. После се уточняваше, че «излизането от Евросъюза без сделка остава вариант по подразбиране според законите на Великобритания и на ЕС, освен ако Камарата на общините и ЕС ратифицират споразумението».
Малко преди вота обаче на парламента бе предложена поправка от консерваторката Каролайн Спелман, наподобяваща правителствения проект. С едно уточнение само: изключваше се излизане без сделка не само на 29 март, но без никакви изключения, сиреч независимо колко ще траят преговорите.
Предложението бе одобрено, и то с превес само от четири гласа. Приемането на поправката Спелман обърка всички карти на Тереза Мей. Премиерът спешно отмени правото на свободен вот и задължи торите да отхвърлят предложението на кабинета.
Но вече бе твърде късно. В това сюрреалистично гласуване опозиционните лейбъристи подкрепиха премиера, а управляващите консерватори нанесоха поражение на Мей. Крайно строгата партийна дисциплина се разхвърча на парчета и 13 членове на правителството гласуваха с «въздържал се».
Сутринта — парите, вечерта — столовете
——————————————————
В един момент се очертаваше за британския премиер всичко вече да е свършено от политическа гледна точка. Наистина, как да проправяш път на сделката занапред, щом собственото правителство ти слага прът в колелата?
В отговор обаче Мей само вдигна залозите, като заяви пред депутатите, че смята да осъществи Брекзит единствено при свои условия. Накратко, посланието на Мей към депутатите напомняше как монтьорът Мечников, измъчен от нарзана, отговаря на Остап Бендер в романа «Дванадесетте стола» на Илф и Петров: «Сутринта — парите, вечерта — столовете».
«Искате отсрочка за Брекзит?
Добре, нищо против, но тя ще е кратка и техническа и за да я получите, ще се наложи първо да приемете моята сделка за Брекзит.
Тогава датата на «развода» ще бъде изместена от 29 март за 30 юни, а през това време ще оформим споразумението като британски закони. Ако пък не щете, излизането от ЕС ще се проточи с години» — такъв бе ултиматумът на Мей, ако го перифразираме със свои думи.
На пръв поглед британският премиер играе много опасна игра — настройва против себе си и съпартийците си евроскептици, и склонните кралството да остане член на ЕС.
Междувременно Мей води все по-силова игра с парламента, което също може би си има цена. В печата се вихрят с пълна пара дискусии може ли председателят на Камарата на общините Джон Бъркоу да открие вратичка в дебелите скучни томове на парламентарния архив и позовавайки се на някой исторически прецедент, просто да не позволи на премиера да подложи сделката за трети път на депутатския вот.
Иля Дмитрячов от ТАСС, БТА