По повод 40-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов, която ще се отбележи на 10 април, в центъра на родния му град Ловеч е представена изложбата „Полетът на първия българин в Космоса”.
Чрез 22 табла регионалният исторически музей в Ловеч представя снимки и информация за полета и живота на първия български космонавт.
Автор на изложбата е уредникът Ганчо Ганев:
«Тази изложба ние я разширихме, като в нея сложихме и заслугите на нашата българска космическа наука в световен мащаб, защото българските учени представят за първи път космическа оранжерия. България е третата държава в света след Русия и след Америка, която прави космическа храна. Това нещо е много важно».
Изложбата ще остане експонирана до края на април.
Огромен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, изключителни са оригиналните продукти на българската космическа апаратура и факт е, че България е третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветският съюз и първа по създаване на космически оранжерии.
Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.
Лунният триумф на човека заема челно място в неговото победоносно шествие по пътя на прогреса, начертан от несломимия му дух и любознателен ум. Тогава ние не знаехме, че зад този човешки триумф стои името на българина Иван Стефанов Ночев. С изобретените от него уникални реактивни двигатели Ночев осигурява плавното кацане на лунния модул “Орел” с космонавтите на Луната, а след това обратното им завръщане и скачане с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.
Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Полетът беше изключително драматичен – поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията Салют и беше под въпрос завръщането на самите космонавти на земята! Те проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно. Едно от най-значимите научни постижения изследвания бе програмата“България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския „Дайнамик Експлорър“, който летеше по същото време. След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс „Фрегат.
През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5″ полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров. За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии .Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати. През 1982 г. започна работата по големите проекти „Интербол“ и „Космическата оранжерия СВЕТ“, чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г, приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения, в които участваха много международни екипажи с различни видове култури. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.
До три години български спътник в космоса
И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Възможно е до три години България да изведе в орбита собствен спътник за наблюдение, съобщава професор Петър Гецов – директор на Института за космически изследвания. Платформа за научни изследвания „Балкан съд“ се разработва в продължение на няколко години и отговаря на всички изисквания на съвременното космическо приборостроене. Има реална възможност финансирането на проекта да се извърши в сътрудничество с шест европейски държави.
* * * По данни на БНТ, Космос БГ, Институт за космически изследвания от времето на социализма.
Георги Иванов на Николай Рукавишников: “Той отвори вратата на България за Космоса”
Николай Николаевич Рукавишников e роден е в гр. Томск, в семейство на железничар, през 1957 г. завършва Московския инженерно-физически институт и постъпва на работа в конструкторско бюро, където се занимава с проектиране, разработка и изготвяне на автоматични и ръчни системи за управление на летателни апарати. През 1966 г. го включили в група от 20 души, която подготвяла полет и кацане на Луната.
От 1967 г. Рукавишников е зачислен в отряда на космонавтите, където се среща с Юрий Гагарин. През май 1969 г. отново е в екипажа на планирания от Съветския съюз втори полет около Луната.
Преминал успешно курса за подготовка на полети с космически кораби “Союз” и орбитални станции “Салют”, Николай Рукавишников, заедно с космонавтите Шаталов и Елексеев, извършил първия си космически полет на кораба “Союз-10” — през април 1971 г. Корабът трябвало да се скачи със станцията “Салют 1”, но по време на сбилжаването автоматичната система отказала. Наложило се да минат на “ръчно меко скачване” на двата обекта.
Бордовият инженер Рукавишников прекарал само 5 часа и 30 минути в стикованата система, след което корабът се завърнал на Земята, но при навлизането в плътните слоеве на атмосферата кабината се изпълнила със задушлив газ. Отново непредвидена ситуация…
Вторият полет на Рукавишников е на 2 декември 1974 г. с кораба “Союз-16”. По време на полета бордовият инженер извършил предварителна проба на скачването на системите за предстоящия експеримент на съвместната руско-американска експедиция “Союз-Аполо”. Рукавишников и Филипченко проиграват всички елементи от експеримента и след 6 денонощия в орбита благополучно приземяват “Союз — 16”.
10 април 1979 г. е паметна дата в историята на България
На кораба “Союз — 33”, до командира му Николай Рукавишников, застана и българинът Георги Иванов – първият наш космонавт-изследовател! Програмата “Интеркосмос” на първия българо-съветски полет не бе изпълнена, както се предвиждаше. На 3 км от орбиталната станция “Салют — 6” спира главният двигател на кораба. От Центъра за управление на полетите нареждат “незабавно връщане”. Кислородът бил предвиден само за два дни; а резервният двигател работел с прекъсвания…
Благополучният край е известен: Николай Рукавишников пръв в историята успешно приземи ръчно космически кораб! За него летецът-космонавт Георги Иванов казва:
“Той отвори реално вратата на България за Космоса… Човек откривател. Винаги се стремеше към неизвестното. По време на подготовката ми в Звездното градче, преди нашия полет, Рукавишников щедро ми преподаваше изключително големия си опит от двата полета”
Тук ще цитирам оценката на Николай Рукавишников за българската космическа наука от близкото минало:
“Отлична!.. Националният комитет за изследване и използване на космическото пространство на Н Р България и Централната лаборатория за космически изследвания при БАН развиват дейност, която, казано в най-добрия смисъл на думата, лично мен ме удивлява. Програмата “Интеркосмос – България-1300” беше изпълнена блестящо. Тя показва, че България е космическа страна, която може да мисли и да действа на световно равнище и в областта на космическите изследвания. Основания да мисля така, ми дават и моите впечатления от спътниковите ви системи и по-нататъшното развитие на българските системи “Спектър” и “Дъга”, които, както е известно, са щатни средства и на станцията “Салют-7”. Може да се каже, че като цяло вашата космическа програма е изградена с изключителен реализъм, тъй характерен въобще за българското мислене, но и с дързост и оптимизъм. Космическата активност на България е вече водещ пример. Аз дълбоко вярвам в българските космически бъднини.”
Ние, българите, помним Николай Рукавишников с неповторимата му характерна усмивка, със спокойствието, остроумието и мъдростта, които няма да е пресилено, ако кажем, че бяха в сибирски мащаби
Такъв го е запечатил и за бъдните поколения фотоапаратът на Георги Панамски през далечната пролет на 1979 г.
Акуратен и добродушен, той бе истински пионер-изпитател на космически кораби. Преживял не един и два неочаквани каприза на техниката, той си отиде преждевременно на 19 октомври 2002 г., работил до последния си ден за космическата индустрия.
Петя Паликрушева