Пътувайки с Уго Чавес скоро разбрах заплахата, която произлиза от Венеуцела. В земеделската кооперация в щата Лара хората чакаха търпеливо и с добро настроeние в жегата.
Раздадоха чаши с вода и сок от пъпеш. Засвири китара, една жена — Катарина — запя.
-
Какво казва в песента?, попитах аз.
-
Казва, че сме горд народ, беше отговорът.
- Аплодисментите за нея се сляха с пристиганетео на Чавес. На едното си рамо носеше чанта, претъпкана с книги. Носеше червената си риза и поздравяваше хората по име, спирайки се да ги слуша.
Това, което ме порази, беше спобността му да слуша.
В продължение на почти два часа четеше по микрофона от купчината книги до него: Оруел, Дикенс, Толстой, Зола, Хемингуей, Чомски, Неруда.
Хората пляскаха и подсвиркваха, докато той преминаваше от автор към автор.
След това той даде микрофона на фермерите и те му разказаха от какво имат нужда.
Чавес си водеше бележки.
Чавес бе обещал, че като дойде на власт, всеки негов ход ще бъде подчинен на волята на народа.
За осем години Чавес спечели осем избори и референдуми: световен рекорд.
Той е най-популярният държавен глава в Западното полукълбо, вероятно и в целия свят.
Беше гласувана нова Конституция, която бе одобрена от 71 % от хората, тя съдържаше нечувани свободи, като например член 123, който за първи път призна правата на смесените раси и на черните хора.
Той често казваше: «Любовта и солидарността са едно и също».
Неговата публика разбираше това добре и го даряваше с обич.
Обикновените хора считаха Чавес и неговото правителство за свои първи шампиони.
Това бе особено вярно за метисите и афро-венецуелците, които са били държани през цялата си история под булото на презрението от предшествиниците на Чавес и от онези, които днес живеят далече от бариосите, в именията и пентхаузите в Източен Каракас, които пътуват до Маями, където техните банки ги читат за «бели».
Тези същите са мощното ядро на това, което медиите наричат тук «опозиция».
Когато срещнах тези хора от класата на богаташите в покрайнините на града, наречен Country Club, в домовете им, веднага ги разпознах.
Те биха могли да бъдат бели афроамериканци, дребна буржоазия, столбовете на апартейда.
Венеуелската преса, която в значителната си част е собственост на олигархията, се противопоставят на правителството, представят Чавес като маймуна.
Така се говори и в частните и безбожно скъпи университети.
Там децата на заможните живеят в атмосфера на расизъм.
«Бялата идентичност» блика с цялата си ярост от страниците на либералните вестници на Запад.
Вашингтон никога не е преставал да иска да вземе най-големия източник на петрол в света и да си възвърне «задния двор».
Чавистите направиха две грешки — позволиха венеуцелската икономика да стане заложник на петрола и никога сериозно не оспориха едрия капитал и корупцията, но чавистите донесоха социална справедливост и гордост за милиони хора и сътвориха безпрецедентна демокрация.
«От 92-та избори, които наблюдавахме, бих казал, че изборният процес във Венецуела е най-добрият в света», това заяви Джими Картър и добави, че американската избирателна система е изградено само и единствено върху парите и е «една от най-лошите».
Чавес описва венецуелската демокрация като «нашата версия на идеята на Русо за народен суверенитет».
В Барио Ла Линея, седнала в малката си кухня, Беатрис Балзо ми каза, че нейните деца са първото поколение от бедняците, които са започнали по цял ден да посещават училище, където им се дава топла храна, учат музика, изкуство и танци…
Тя допълни нещо, което ме порази: «Видях как моите деца за първи път започнаха за цъфтят като цветя, увереността им в собствените им сили разцъфна».
В Барио Ла Вега слушах медицинската сестра Мариела Мачадо, чернокожа жена на 45 години, която се обръщаше към градския съвет по много теми — от бедността до незаконната война.
В този ден правителството стартира програмата Mision Madres de Barrio, програмата, насочена срещу бедността сред самотните майки.
Според новата конституция, жените вече имаха право да получават заплащане като настойници и да получават средства от специална банка за жените.
Сега най-бедните домакини получават по 200 долара на месец. Преди Чавес те бяха обречени на глад и смърт.
В една стая, осветена от флуоресцираща тръба, срещнах Ана Лусия Фернандес, на 86 години, и Мавис Мендес, на 95 години.
33-годишната Соня Алварес бе дошла с двете си деца.
Преди това никой от тях не можеше да чете и пише, сега изучаваха математика.
За първи път в историята си Венеуцела постигна почти 100 % грамотност.
Това е програмата Mision Robinson, която е предназначена за възрастни и тийнейджъри, които преди не са получили образование.
Мисията дава на всички възможност да получат средно образование, наречено бачилерато.
95-годишната Мавис Мендес, която бе видяла цял парад от правителства — васали на Вашингтон, които крадяха милиарди долари от петрола, каза, че всички те отдавна са се пренесли в Маями.
«За тях нашият живот намаше значение.
Ние живеехме и умирахме без никакво образование, нямахме дори течаща вода и храна, не можехме да си позволим.
Когато се разболявахме, най-слабите просто умираха.
Сега мога да чета и пиша. Каквото и да казват богатите, ние засадихме семената на истинската демокрация.
Щастлива съм, че доживях тези дни», разказа ми тя.
През 2002 година, по време на преврата, подкрепен и иницииран от Вашингтон, синовете и дъщерите на Мавис, както и внуците и дори правнуците й се присъединиха към стотиците хиляди, които се спуснаха от бариосите по склоновете и поискаха армията да остане вярна на Чавес.
И победиха.
(следва продължение)
Петя Паликрушева
