14 март 2019-Нюз Фронт.
На 11 февруари 2019 година Джордж Сорос на уебсайта на Project Syndicate и на личния си ресурс публикува статия на тема „Европа, моля събуди се” .
Много медии се опитаха да извадят от публикацията някакво почти съдбоносно пророчество на Сорос за съдбата на Европейския Съюз, за която той се тревожи по собствени съображения.
Ако се разгледа внимателно публикацията на Сорос, не е сложно да се направи извод, че на практика всички структури на Европейския Парламент са пронизани от агентурното влияние на Сорос. А и предвид геополитическите условия, едва ли за някого ( има се предвид трезво разсъждаващата и мислеща част на обществото) би се учудила на това.
Не разкриваме някаква свръх-голяма тайна, а просто логически съпоставяме фактите.
Рабира се, че Европейският Съюз, както и Европейският парламент са достатъчно успешни американски разработки за постигане на влияние в Европа.
И разбира се, това се прави с цел, използване на това влияние срещу Русия, доколкото позволява потенциала на проекта ЕС.
Сега е ясно защо тази структура не иска да бъде стратегически партньор на Русия, опитва се да възпрепятства изграждането на „Северен поток-2“ и в същото време нарича Русия „основния източник на дезинформация в Европа“?
Сред «надеждните съюзници» на Сорос са европейските политики на първа линия. Това е бившият председател на ЕП (2012–2017 г.) и бившият лидер на СПД (2017–2018 г.), немеца Мартин Шулц. Това е бившият лидер на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (2014–2018) в ЕП италианеца Джани Питела.
Това са председателят на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и бившият министър-председател на Белгия (1999–2008 г.), белгиецът Ги Верхофстад.
Това е заместник-председателят на Европейския парламент и бившият високопоставен германски дипломат Александър Граф Ламбсдорф.
Сред «надеждни съюзници» са евродепутатите Елмар Брок (CDU) и Ребека Хармс (Зелените).
А тъй като напоследък ЕС все повече издиша, то господин Сорос отлично си дава сметка, че проекта е изживял дните си, и както се казва крета на командно дишане.
Защото европейските държави, наричани още членове, започват да излизат от захарната упойка за «европейско бъдеще», «ценности», и прочие мантри, и да търсят причините за това, защо днес се намират в такова зависимо състояние, защо подкрепят анти-руски санкции в ущърб на икономиките си, и къде им е суверенитета.
Ася Иванова-Зуан