12 март 2019-Нюз Фронт.
Преди двадесет години се случи първото разширяване на НАТО на Изток — тогава три бивши съюзника на СССР станаха част от Атлантическия алианс. По-малко от две седмици след това самолети на НАТО започнаха бомбардировките на Югославия. Това съвпадение и да беше случайно, но се оказа повече от знаково.
Тогава Западът изгори всички мостове, за да изграждан на отношения с Русия.
Присъединяването на Полша, Чехия и Унгария към НАТО се състоя на 12 март 1999 година и бе насрочено да съвпадне с половинвековния юбилей на алианса, който трябваше да се чества на 4 април.
Но още преди тържествените събития с участието на вече 19 държави-членки на НАТО, се случи събитие, което придаде на експанзията на военния блок абсолютно агресивен характер.
Самолети на НАТО без санкция на ООНна 24 март започнаха бомбардировките над Югославия.
Разширяването на НАТО беше планирано много преди началото на югославската кампания — но фактът, че и двете събития се случиха в един и същи месец по-добре от всякакви думи, разкри смисъла на случващото се.
Европа попадаше във все по-голяма степен на подчинение на англосаксонския хегемонен проект. Победителите, които доброволно се предадоха на милостта, бяха взети под крилото на военно-политическа организация, а онези, които се съпротивляваха, бяха жестоко наказани…
Русия реагира на събитията от март 1999 година с „обръщане на самолета над Атлантическия океан” — отменяйки посещението на руския премиер в САЩ.
И макар че самолетът на Евгени Примаков обърна след началото на ударите на НАТО по Югославия на 24 март, стана ясно, че Москва не хареса това, което се случи на 12 март.
Но през 1999 година беше невъзможно да се предотврати разширяването на НАТО на изток — решението за него бе взето още през 1994 година, а поканата за първите три — Полша, Чехия и Унгария — беше получена през лятото на 1997 година.
Вече тогава беше обявено, че официалното им влизане в алианса ще се проведе през пролетта на 1999 година, в навечерието на 50-годишнината на НАТО.
Така до края на десетилетието, което започна с разпадането на СССР и Варшавския договор, Северноатлантическият алианс предприе първата стъпка на изток, за да вземе под свой контрол впоследствие цяла Европа. И не само на Изток.
През 1949 година НАТО е създадено от 12 участници — САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия и всякаква европейска дреболия (Германия официално се присъединява по-късно, през 1955 година), а по времето, когато организацията на Варшавския договор се срути през лятото на 1991 година, тя се разширява до 16
Но след първото разширяване на изток, съюзът започна да нараства с внушителен темп — три държави през 1999 година, седем през 2004 година, две през 2009 година и една през 2017 година..
Общо сега НАТО включва 29 страни — по-голямата част от европейските страни. В НАТО не влизат страни като Австрия, Швеция, Финландия, Швейцария, Ирландия. Разбира се и Сърбия — единствената европейска жертва на НАТО. Разширението на изток има естествени граници за НАТО. А това са границите на Русия.
И какво представлява Запада днес? В геополитически план това е НАТО — военният съюз на САЩ и европейските държави, в който последните играят подчинена роля.
Но тъй като Европейският съюз консолидира и кризата на англосаксонския проект за глобализация, насърчаван от самите Съединени щати, бъдещето на НАТО става все по-несигурно.
Основната цел на НАТО е да осигури контрол на англосаксоните над континентална Европа.
НАТО не можеше да не се разширява на изток, като атлантически проект НАТО беше програмирано да разшири контрола над Европа.
Но след като се разшири на изток и се изправи пред кризата на американския глобален проект и растежа на европейския регионален проект, НАТО се оказа ненужна тежест.
За сега НАТО не се разпада заради слабостта на ЕС и от факта, че самите САЩ са само на ранен етап от прехода към нов изолационизъм. «Приятелството срещу Русия» не може да бъде фактор на задържане — поради пресилената заплаха.
А и вече голяма част от членовете и на ЕС и на НАТО мечтаят да прекратят членството си.. а мечтите рано или късно се сбъдват
Ася Иванова-Зуан