12 март 2019-Нюз Фронт.
След неуспешния пробив на «хуманитарни конвой» във Венецуела от колумбийска територия в началото на март, венецуелското правителство реши да не преследва самозванеца Хуан Гуайдо (въпреки че има решение за ареста му) и му позволи да влезе в страната.
Не се забелязваха особени вълнения по повод не пристигналата чуждестранна продоволствена помощ. Чуждестранните сценаристи надцениха антиправителствения настрой на венецуелското население, който очакваха да сработи благодарение на «инвестираните» усилия в самозванеца Хуан.
Още на следващия ден след появата в Каракас на Гуайдо, се случи хакерска атака на главната венецуелска водноелектрическа централа Гури, доставяща 80% от електричеството на страната.
По-голямата част от Каракас и много региони потънаха в тъмнина и това позволи на Гуайдо отново да призове хората да протестират, обявявайки, че причината за инцидента е хронично «недофинсиране» на водноелектрическата централа.
Министърът на информацията и комуникациите на Венецуела Хорхе Родригес обвини в кибератаката по системата, която контролира процеса на производство на електроенергия, САЩ. Венецуелското правителство ще предостави доказателства, че САЩ са виновни за инцидента в ООН.
Аварии с електроснабдяването се случват във Венецуела, с идването на Уго Чавес на власт през 1998 година. Причината
за авариите винаги е била хакерски атаки. Известни са и техните автори, включително групата «Binary Guard», работещи под патронажа на американския сенатор Марко Рубио.
ЦРУ несъмнено ще се опита да прехвърли на своя страна или, ако не мине номера да разложи ръководството на армията, както беше направено с генералите на армията на Саддам Хюсеин преди началото на операция „Шок и трепет” през 2003 година. Досега обаче венецуелските генерали показват идеологическа и политическа твърдост.
Съдейки по обстановката, Венецуела, след Сирия се превръща в нова точка на сблъсък между стратегическите интереси на Русия и САЩ, и Русия възнамерява да даде решаващ отпор на политиката на едностранния американски диктат.
Организираната от американците намеса във Венецуела няма да се превърне в гражданска война, както би искал Вашингтон. Армията и мнозинството от населението ще останат на страната на правителството, те ще възприемат появата на чуждестранни войски, без значение какъв «покрив» имат, като агресия. Това ще даде на Русия всички международни правни основания за оказване на военна помощ на Каракас, включително модерно оборудване и съветници.
Вашингтон не взема под внимание факта, че всяка военна намеса с цел свалянето на венецуелското правителство ще бъде разглеждана от народа на страната като американска агресия и ще предизвика решаващ отпор. САЩ, стъпка по стъпка, се опитват обаче да тласнат ситуацията към война във Венецуела, но тази война ще бъде препъни-камък, върху който ще се изпитат претенциите на Вашингтон за ролята на световен властелин..
Ася Иванова-Зуан