На другия ден, господа, прочетох в един от местните вестници, че пред големите капии се е представила депутация от г. П., състояща от Ганьо Балкански и прочее, да благодари за освобождението от тиранския режим.
След два дена в този вестник прочетох телеграма от същия град, подписана от името на «хиляди» граждани, с която уведомяваха големците, че бай Ганьо и другарите му били самозвана депутация и че същинските народни избраници са тръгнали вече за столицата да благодарят…
Аз знаех хотела, в който спира бай Ганьо, и се упътих към него.
Не исках да изказвам негодувание за подлата му постъпка не защото всяко негодувание е бледно, за да я похули; но желаех да направя един опит — дали е възможно да накарам тази нещастна рожба на обстоятелствата да съзнае всичкия ужас на своята постъпка.
На таблата в хотела прочетох в коя стая е бай Ганьо и се изкачих по стълбите. Почуках на вратата, никой не се обади. Натиснах дръжката и вратата се отвори. Стаята празна. Заминали.
Върху масата съгледах един къс хартия, на която беше написано с бай Ганьовски почерк:
«До редакцията на в. «Свободно слово». Последното название зачеркнато и вместо него написано «Свобода». По-нататък:
«Потайностите на Стамболова» — и това зачеркнато и вместо него написано «Анархия».
Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни тям по смисълта.
Написано например «патриоти» н зачеркнато, а отгоре му написано «пладнешки хайдути» — и това зачеркнато, и пак написано «патриоти».
Цялото писмо беше задраскано накръст с дебели черти, дръпнати от сърдита ръка, защото за втората черта не хванало мастило, топнато още веднъж перото в мастилото и дотеглена двойно по-дебела черта… Под зачеркнатите редове стояха следните думи:
«На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари…»
Из «Бай Ганьо се върна от Европа», Алеко Константинов