С-400 е една от най-важните причини, на базата на които САЩ и НАТО заплашват, шантажират и оскърбяват Турция.
Авторът Бариш Достер от «Джумхуриет» припомня, че Турция, ставайки член на алианса през 1952 година, се е защитила от съветската заплаха.
Но нещата са придобили почти зловещ и опасен характер.
Прeвод:
САЩ, имащи в Турция както пряко, така и влияние посредством НАТО, оказват върху нея институционално и организационно въздейстиве не само чрез въоръжените сили, но и във всички други сфери, от политиката до бюрокрацията, от бизнеса до академичната общност, от СМИ до профсъюзите.
Защото за голяма част от туските десни от всички оттенъци, за левоцентристките политици, висшите командири, чиновниците, димломатите, експертите по международните отношения НАТО е неприкосновена, неоспорима организация.
Според тях, дори, когато НАТО критикува Турция, това било от полза, а не от вреда.
Всъщност нещата са точно обратните.
НАТО е политическа, идеологическа организация, излизаща от рамките на военното измерение.
Това е апарат за натиск, за окупация в името на американския империализъм.
Спомнете си за опасните заговори, назряващи тайно от Турция в базата Инджирлик.
За ролята на САЩ в държавния преврат на 12 септември 1980 г.
За атаката над турския есминец «Муавенет» през 1992 год.
За убиайството на Ешреф Битлис — турски генерал, загинал в авиокатастрофа през 1993 г.
Спомнете си за наглата позиция на САЩ след решението на турския парламент от 1 март 2003 г.
Спомнете си как на 4 юли 2003 година в иракския град Сулеймание на турските войници бяха сложени чували върху главите.
Спомнете си за подкрепата, оказана от САЩ в опита за държавен преврат на Гюлен през 2016 г.
За подкрепата на САЩ спрямо усилията на Константинополския патриарх в посока признаване на неговия вселенски статус.
Спомнете си за изявлението на Тръмп:
«Ние ще разорим Турция икономически».
Разрушетелните послествия от членството в НАТО са толко дълбоки, че не могат да се опишат.
Мързелът и инертността, създадени от членството ни в НАТО, са много сериозни, загуба на индивидуалността ни и курсът, предизвикани от скъсването ни с трацията на Ататюрк за пълна независимост.
Това е крайно опасно.
Петя Паликрушева
Източник: http://www.cumhuriyet.com.tr/koseyazisi/1273587/NATO_uyeliginin_agir_sonuclari.html