София,/Оля Ал-Ахмед, БТА/
За първи път в България на турне пристига най-старият ансамбъл в Русия — световноизвестният Кубански казашки хор. От 18 юни до 22 юни 2019 година легендарните казаци от делтата на Кубан ще пеят в пет български града: 18 юни — зала 1 на НДК в София, 19 юни — Велико Търново, 20 юни — Варна, 21 юни — Бургас, 22 юни — Пловдив. Това съобщи в интервю за БТА солистката на Държавния академически Кубански казашки хор Марина Голченко.
Ще се радваме, ако това е едно прекрасно и трайно начало на нашето културно общуване, отбеляза тя.
На всички българи Марина Голченко пожелава доброта в сърцата, мир и спокойствие в душите, пълна хармония на духа и съзнанието, обич към всичко, което ни заобикаля. За да сте здрави, за да намерите душевен покой и уравновесеност, търсете във всичко позитив, препоръча тя. Всички трябва да се стремим да бъдем смирени, одухотворени, благи, радостни, вярващи и много позитивни, допълни тя.
Марина Сергеевна Голченко е родена на 23 юни 1978 година в град Луганск (по онова време град Ворошиловград в Украинска ССР). Тя е заслужена артистка на Русия и на Украйна, заслужена артистка на Кубан, солистка на Кубанския казашки хор, сопрано. Понастоящем живее в Краснодар.
За Марина Голченко казват, че нейното сопрано е необикновено сопрано с «привкус на славей» — високо, силно, мощно, чисто и украсено с всички цветове на дъгата.
Тя е с много силен, борбен характер, и въпреки това е изключително нежна, любяща и много позитивна. Любимата й фраза е тази на Алберт Айнщайн:
«Само онези, които предприемат абсурдни начинания, могат да достигнат невъзможното!»
Следва цялото интервю:
Въпрос: Г-жо Голченко, вие сте безспорна звезда на Кубанския казашки хор, но как да представим Марина Голченко на нашата аудитория?
Отговор: Това, че се говори и пише за мен, че съм звезда с нищо не променя моята същност на една обикновена жена, изрядна домакиня, любяща съпруга и майка.
Мисля, че качества като тези правят една жена много по-звездна от всичко останало. Като професионалист на първо място обожавам работата си, това, с което се занимавам. Вероятно точно тази огромна любов към пеенето, към народните и казашки песни ме закотви от 2002 година в този прекрасен казашки колектив, в Кубанския казашки хор. През 2001 година дойдох тук, в Краснодар, на фестивал на народната песен.
Тогава работех в Луганската филхармония. Всички вече знаят за град Луганск, или Ворошиловград навремето.
И така, с Луганската филхармония пристигнахме на този великолепен фестивал, който със своето многообразие на народни костюми и песни се бе превърнал в една неописуема приказка. По време на фестивала се запознах с колегите от Кубанския казашки хор. Още тогава този колектив трайно ме впечатли — красиви и много пеещи! Онзи момент бе решаващ, тъй като след фестивала ръководството на Кубанския казашки хор ме покани на работа при тях.
Въпрос: Дълго ли мислихте да приемете предложението? Все пак вече тогава Вие сте била много известна изпълнителка в Луганск?
Отговор: Не, не се колебаех, тъй като да пееш в хор с 208-годишна история е само чест и престиж. За мен бе неописуема радост и чест да продължа кариерата си в Кубанския казашки хор, ансамбъл, известен в цял свят!
Кубанският казашки хор е основан в днешен Краснодар в началото на 1811 г. Дори руските императори са обожавали този хор, като са отбелязвали неведнъж високото и стройно звучене на гласовете и многообразието на мъжките тембъри.
За това са налице исторически документи, потвърждаващи оценката на императорите. Руските императори са били единни в твърдението си, че този певчески колектив трябва да бъде обезпечаван с всичко необходимо за в бъдеще, така че никога тези гласове да не спират да пеят и достойно да представя Руската империя, Кубан и казаците, предимно със служенията си в православните храмове на Кубан, както и в концертните си прояви.
И ето, че и досега ние продължаваме тази традиция и със сегашния Кубански казашки хор. В неговия репертоар са най-популярните руски и украински казашки песни и танци. В състава му са над 100 души — певци, певици, танцьори и музиканти. Ръководител на хора е народният артист на Русия Виктор Захарченко. Така че, за мен е истинска чест да съм част от този исторически колектив.
Въпрос: Минавало ли ви е през ум да напуснете хора?
Отговор: Никога не съм имала такова намерение. Кубанският казашки хор е моето семейство, без което наистина не мога. След дълго майчинство се завърнах с пълен капацитет в редиците на Кубанския казашки хор, започнах и да работя с Камерния оркестър «Благовест» под егидата на Кубанския казашки хор. С една дума: пея от сутрин до вечер и в двата колектива. Само на сън не пея!
Въпрос: Направи ми впечатление, че почти винаги пеете без микрофон. Това така ли е? Как запазвате гласа си?
Отговор: На малките, камерни сцени пея без микрофон, но на големите сцени пред стотици хиляди зрители, разбира се, че пея с микрофон.
А относно тайната, как опазвам гласа си, ще препоръчам най-златното лекарство — мълчанието! През времето, когато не пея, мълча!
Това е мечтата за всеки мъж — да има мълчаща жена! / смее се!/ Трудно ми се получава, да мълча, но поне се старая.
Не мисля, че мъжът ми ме обича, когато мълча. Той е свикнал непрекъснато нещо да пея или да говоря пеейки. Така че, от тази гледна точка на моя хубостник едва ли му е провървяло. Това беше в рамките на шегата.
А иначе, от професионална гледна точка, наистина препоръката ми към всички пеещи е да щадят максимално гласа си не просто с мълчание, а със спокойствие! Гласът често пада на нервна почва, това е доказано в медицината.
Затова трябва да сме максимално спокойни и уравновесени в нашето всекидневие. Преди всичко ни е необходимо душевното спокойствие.
Въпрос: Вашата препоръка тогава, как да постигнем душевното спокойствие?
Отговор: Във всичко търсете позитива! В най-малките заобикалящи ви неща търсете позитив. Дори в ежедневните проблеми — търсете позитив. В калната локва — търсете позитив. В мрачното време навън — търсете позитив. Да, това е много сложно в живота, който живеем, да намерим и да отсеем във всяко едно нещо позитива, но не е невъзможно, стига да го искаме, да го желаем.
Знаете ли, когато душата се радва, всички болести сами си тръгват и напускат тялото. Така че, за да сте здрави, за да намерите душевен покой и уравновесеност, търсете във всичко позитив! Ако успеете да намерите този позитив, вие несъмнено ще сте здрави и това ще проличи в погледа, в очите Ви. Това работи, повярвайте ми!
Позитивните хора са не само здрави, но и красиви. Позитивизмът се отразява и на външния вид на човека. Така, намирайки позитива във всичко, аз излизам на сцената винаги сияеща и радостна, като по този начин предавам моята душевна енергия на публиката и зареждам хората. Не може една артистка да излиза на сцената без блясък в очите, излъчваща злоба! Това е недопустимо.
По-принцип не трябва да сме зли и злобни, това е усещане, от което всеки, в който се е зародило, трябва да се стреми незабавно да се избави, иначе ще се самоунищожи и самопогуби. В обикновения живот сцената е самият живот.
Затова без настроение, със злоба затаена някъде там в ъгъла на душата, човек не трябва да си позволява да излиза и от къщи!
Ако човек обитава живота с постоянно зло в душата, то това проличава и в живота, и на сцената за тези, които се качват на нея.Така че, всички ние трябва да се стремим да бъдем смирени, одухотворени, благи, радостни, вярващи и много позитивни! И не забравяйте — търсете позитивното всеки ден и във всичко!
Въпрос: Г-жо Голченко, какво е за Вас лично Кубанския казашки хор?
Отговор: Това е моята душа! Душата ми отдавна се е сляла с Кубанския казашки хор. Тук, в този хор моята душа се изгради професионално, тук душата ми обитава в пълен покой, благодат и красота. Аз пея с душата си, не мога, не умея да пея отделно от душата си само с ноти, с тяло, с жестове. Не, това не е за мен.
Аз пея с душата си, или може би душата ми пее заедно с мен. Когато пея на сцената аз се разкривам изцяло пред зрителя, напълно съм разоръжена.
И всичко това постигнах благодарение на Кубанския казашки хор, който възпита в мен не просто професионалист, а професионалист с дълбока душа.
Така че в моята работа на първо място е душата, и едва на второ — нотите. Ако не беше Кубанския казашки хор може би съдбата ми щеше да бъде различна и изобщо нямаше да съм това, което съм.
Въпрос: Съжалявате ли, че не тръгнахте по друг път?
Отговор: Не, ни най малко! По-принцип човек не трябва да съжалява за нищо в живота. Не бива да се съжалява за нещо. Щом съдбата ме е насочила насам, към това място, към този град, към този колектив, как бих могла да съжалявам.
Това само бе от полза както за мен и за моето семейство, така вероятно и за ансамбъла. Ние се допълваме, слети сме в едно цяло. Пък и в Кубанския казашки хор аз срещнах голямата си любов. Съпругът ми Андрей Иличев, също е част от оркестъра на Кубанския казашки хор, свири на флейта. Създадохме семейство. Имаме прекрасна дъщеря Диана, на 9 години.
Въпрос: Дъщеря ви е щастливо дете с такава пееща майка! Пяла ли сте й приспивни песнички като бебе?
Отговор: Да, разбира се! Обожавах да й пея народни приспивни песнички.
Любимата ми беше: «Котя, Котя, Коток».
Но дъщеря ми е различна, не иска да следва по нашите музикални стъпки. От малка не обича пеенето, явно й е писнало в къщи всички да свирят и да пеят от сутрин до вечер. Тя е много будно, активно дете.
Тя е момиче с характер и по моите наблюдения повече я влече театърът. Мисля, че Диана добре би се вписала в актьорското майсторство.
Въпрос: С какво смятате да изненадате българската публика, която ще види и чуе за пръв път хора на казаците?
Отговор: С първото гостуване на ансамбъла в България ще привлечем интереса на хиляди хора с прекрасните и емоционални хорови изпълнения, както и с красотата на автентичните и пъстроцветни носии и костюми.
Казашкият хор е пазител и разпространител на музикалните танцови и певчески традиции на Кубанския край. Песните на казаците са с изключително силни текстове — за любовта към любимата, към родината, към родния край, за войната и жертвоготовността на казаците в името на свободата и отечеството.
Репертоарът на ансамбъла е запечатал славна двувековна история и култура, той отразява традициите на един непокорен народ, чийто живот е свързан със защитата на границите и на императора. Изпълненията на ансамбъла радват стотици хиляди зрители по света в многобройни турнета.
Въпрос: Доколкото ми е известно графикът на Кубанския казашки хор е натоварен и пълен година напред?
Отговор: Да, така е. Имаме много турнета в Русия и в чужбина. Графикът ни се разписва година напред. Миналата година имахме грандиозно турне вътре в страната — от единия до другия край на Русия. Това турне бе с продължителност месец и половина, от бреговете на Черно море и чак до Тихия океан, и приключи в град Владивосток.
Преди две години направихме подобно турне, което се увенча с невероятен успех и го повторихме по желание на зрителите. Ако не се лъжа, това наше турне от единия до другия край на Русия е регистрирано в книгата за рекорди на Русия, нещо като нашия местен «Гинес», като най-продължително турне в километри с най-много изпети песни, с най-много изнесени концерти и с най-много артисти на сцената.
Кубанският казашки хор притежава и Сертификат за този рекорд, който се счита и световен, предвид територията на Русия и изминатите километри. С това турне закрихме зимния сезон, след което ще открием сезона наново и ще дойдем да се постоплим у вас в слънчева България.
Въпрос: Каква е продължителността на репертоара на Кубанския казашки хор на сцената?
Отговор: Програмата я определя художественият ръководител на Кубанския казашки хор Виктор Захарченко. Ще докараме една пълноценна и много интересна програма — най-доброто от най-доброто, което можем да представим.
На сцената ще са над 100 артисти, което ще е доста внушително казашко присъствие. Концертът ще е в две части. Българската публика ще има възможността да се наслади на най-добрия репертоар, постигнат за 208 години.
На сцената също така ще излезе и виртуозният танцов казашки състав на Кубанския казашки хор. Програмата ще продължи толкова, колкото ще са аплодисментите на българската публиката. Аз мога да пея и до сутринта, ако пожелаете! Няма проблем! Приготвили сме и изненада за българската публика, която няма да издавам, защото е изненада!
Въпрос: Г-жо Голченко, Вие сте от родом от Украйна. Вие също така и сте заслужена артистка на Украйна. Какво е за Вас Украйна?
Отговор: Много хубав въпрос, за който ви благодаря! Украйна за мен е моята Родина, моята болка, моята рана.
В момента Украйна за мен е моята незарастваща рана, моята болка. Това е реална и много силна болка, която преживях наяве и буквално с моите родители, които спасявах и успях да ги извозя от Луганск.
Всичко това за мен беше неочаквано, изненадващо и много трагично. Болеше ме, цялостната ситуация много ме натъжава.
Там, в Луганск, останаха всичките ми роднини и най-близки приятели. И тази болка, която изживях аз, едва ли някой би могъл да опише толкова реално и истински, като мен. Надявам се, този конфликт да се урегулира и нещата да се оправят.
Не е редно един такъв конфликт толкова дълго да се протака във времето. Дай Боже, всичко да се оправи и да живеем в мир и разбирателство!
Въпрос: Какво ще пожелаете на българската публика, която с нетърпение ви очаква в България?
Отговор: Бих искала от сърце и душа да пожелая на всички българи преди всичко радостно, ведро настроение. Много слънце в душите ви.
Не забравяйте за това, което ви казах — да търсете позитивното навсякъде около вас. Елате на нашия концерт, поканете приятели, роднини и близки, вземете цялото си семейство от малки до стари. От нас настроението, от вас — присъствието.
Пожелавам залите да се напълнят, за да могат повече българи да видят уникалното пеене и завладяващите танци на казаците — нещо, което ще се помни дълго.
И , разбира се, пожелавам трайно да запазите в сърцата си едно незабравимо хубаво впечатление от концертите на Кубанския казашки хор. От 18 юни до 22 юни 2019 година легендарните казаци от делтата на Кубан ще пеят за вас в пет български града: 18 юни — зала 1 на НДК в София, 19 юни — Велико Търново, 20 юни — Варна, 21 юни — Бургас, 22 юни — Пловдив. Ние не просто ще пеем за вас, ние ще живеем за вас!
Ще Ви подарим незабравими емоции и ще ви заредим с положителна енергия за дълго.
И още пожелавам на всички българи доброта в сърцата ви, мир и спокойствие в душите ви, пълна хармония на духа и съзнанието, обич към всичко, което ви заобикаля на всеки един жител на прекрасната слънчева България.
Аз ви чувствам много близки и родни, все пак, ние сме славяни.
Ние Ви знаем, ние много Ви обичаме, и ще се радваме, ако това е едно прекрасно и трайно начало на нашето културно общуване.
Обичайте и бъдете обичани, скъпи български приятели! И помнете, че руският народ и българският народ — ние сме братя!!! /АМ/