Трябва ли Косово и Сърбия да постигнат споразумение за нормализиране на двустранните отношения, базирано на разделение на най-младата държава на Балканите на етнически признак? Европейският съюз и САЩ имат план по въпроса, но неговото прилагане би било твърде рисковано, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Rundschau в статия, в която представят параметрите на документ, договорен между Брюксел и Вашингтон. Това съобщи Фокус.
Натискът върху Косово и Сърбия да подпишат окончателен договор се увеличава, а с него и опасността от промяна на границите на Балканите. На Мюнхенската конференция по сигурността комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан подчерта, че е настъпил подходящият момент да се постигне споразумение. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич добави, че въпросът за демаркацията трябва да остане на масата за преговори.
Идеята за разделяне на Косово е стара — тя предвижда сръбското малцинство в северната част на страната да минат под властта на официален Белград. Националистите винаги са искали да реализират идеята си за Велика Сърбия.
Досега обаче Западът винаги е поставял под въпрос предложението, тъй като то влиза в противоречие с Конституцията на най-младата балканска държава и с плана на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари. Следователно преди преговорите за Косово през 2006 г. Контактната група също изключи всяка промяна на границите и всякакви планове за предаване на територии на друга държава.
През миналото лято около 50 организации на гражданското общество от Косово и Сърбия се изказаха в полза на обмена на територии по етнически критерии и дори изпратиха писмо до Върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини.
От август 2018 г. Хан и Могерини подкрепят етническото разграничение При президента на САЩ Доналд Тръмп, американската администрация също направи обрат от 180 градуса.
Наскоро беше изтекъл документ, съдържащ план за разделяне на Косово. Неговите 17 точки се отнасят за ново разграничение между албанци и сърби в Северно Косово и за анексирането на няколко сръбски селища в Косово.
Планът предвижда град Митровица да получи специален статут, приватизирането за 99 години на язовира Газивода и рудника Трепча на север за 99 години, като управлението му ще бъде разпределено между представителите в Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия, Китай и Франция).
Идеята също така включва изграждането на военноморска база в град Вльора в Албания — очевидно на НАТО — и на военновъздушна база в Кучова, също в Албания. Паневропейски коридор 10 трябва да бъде под управление на международната общност. Съответно споразумение между Сърбия и Косово трябва да бъде подписано във Вашингтон на 12 юни 2019 г. и да влезе в сила шест месеца по-късно.
Ако има нещо притеснително в изтеклия документ, то това са оправданите нарастващи опасения на сърбите в южната част на Косово. Те се страхуват, че в бъдеще ще бъдат напълно отрязани от Сърбия. Независимият сръбски политик Рада Трайкович твърди, че «подкрепата от Брюксел» за размяната на територии е «най-страшна». «Комисарят на ЕС Йоханес Хан носи отговорността за това», подчерта Трайкович.
Сърбите в анклавите в Косово ще напуснат страната, прогнозира тя.
«Албанците няма да бъдат мотивирани да действат в съответствие със закона».
Сръбските манастири в Косово ще станат музеи, а християнското население в Косово вече не може да живее нормално. В сръбския анклав Грачаница хората са неспокойни и дори искат да продават домовете си, твърди сръбският политик.
«Ето защо искам да помоля международната общност да спре тези планове».
Трайкович призовава също така албанците в Косово да изпратят сигнали срещу териториалния обмен по етнически критерии и да покажат, че е възможно съжителство между различните етноси. Трайкович разкритикува провеждането на преговорния процес при закрити врати и без участието на сръбския парламент. Липсата на прозрачност би създала много слухове и много несигурност, предупреждава тя.
За Вучич обаче споразумението с Косово е ключов проект, защото ще позволи на международната общност да сътрудничи с Белград и по този начин да остане на власт.
За да се осъществи размяната на територия, контролираната от Белград «Сръбска листа» бе внедрена в Северно Косово.
Говори се, че тя е свързана с мафиотски структури.
Идеята за териториален обмен, основан на етнически критерии, също ще засили «сепаратистите и десните сили в цяла Европа», оплаква се Трайкович.
Националистите в Босна и Херцеговина например искат да разделят страната по етнически критерии от десетилетия. Но и в Албания идеята се харесва. Премиерът Еди Рама се представя за голям «албански лидер» в региона. Той очевидно иска да създаде Велика Албания и да бъде лидер на две държави — Албания и Косово.
Политологът Арбен Хайрулаху от Университета в Прищина казва:
«Вината за настоящия дебат е в ЕС. Европейците проповядват вода, но пият вино, те са шизофреници, защото позволиха да обсъждането демаркация въз основа на етнически критерии.
А това противоречи на всички ценности на Европа”.
Ако този принцип бе приложен при разпадането на Югославия, според Хайрулаху сега щеше да има Велика Сърбия, Велика Хърватия и Велика Албания.
Превод и редакция: Тереза Герова, Фокус