Ако говорим за бъдещето на Балканите, то няма съмнения в незаменимата роля на Русия и Китай в бъдещето в региона, пише изданието от Чехия.
За съжаление, НАТО и ЕС не желаят да си сътрудничат с Русия и не са способни да разберат мотивите и движещите сили на Балканите.
Конфликтът между Запада и Изтока ще ескалира, а с него ще се задълбочават и конфликтите на Балканите.
Превод:
На Западна Европа й е особено неприятно, че процесът на разширяване на ЕС на Балканите предизвиква все повече съмнения.
Исландия напълно се избави от илюзиите си по отношение сближаването с ЕС.
В тази ситуация интересаът на балканските страни към влизането в ЕС е за Брюксел като манна небесна.
Изненадващо е, но и след 30 години Западът не е извлякъл никакви уроци.
Той както и преди не е способен да разбере мотивите и движещите сили на Балканите.
За източник на всички балкански проблеми Западът счита не собствената си политика, а политиката на трети страни — играчи извън региона.
Дори и на слепите е ясно, че глобалната система на международните отношения, изградена от САЩ след разпада на СССР и неговите европейски съюзници и основана на монополистичната роля на Вашингтон, рухва.
Затова е закономерно да започнат да се разрушават и регионалните системи, които някога създаде Западът, начело със САЩ.
Балканите са едно от «произведенията» на западното геополитическо творчество.
Разширяването на НАТО и ЕС — това е само част от същия процес.
Главата на европейската дипломация Могерини неотдавна без притеснение заяви, че Балканите влизат в сферата на интересите на ЕС, а Русия няма работа там.
Когато руският външен министър Сергей Лавров я попита какво има предвид, тя зяпна и каза, че «не са я разбрали правилно».
Очевидно Могерини гледа на Балканите така, както преди много години гледаше най-големият защитник на британската империя — Уинстън Чърчил.
Той нееднократно даваше на Сталин лъжливи обещания да открие втори фронт срещу Хитлер.
След победата на Червената армия при Сталинград, Курск, след освобождението на Харков, премиерът на Нейно Величество разбра, че Хитлер ще изгуби войната.
Затова вече не беше възмомжно да лъже Сталин за втория фронт.
Лондон разбра, че трябва да се включи в борбата срещу нацистка Герамния, за да не остане настрани при решаването на въпроса за следвоенното развитие на Европа.
Затова Чърчил искаше да стовари англо-американските сюзници на Балканите.
Целта беше не толкова да се навреди на Хитлер, колкото да се поставят партизаните на Тито под контрол и да се възползват от Балканите като кориор, за да могат англо-американските войски да проникнат в Централна Европа преди там да се появи Червената армия.
Но планът се провали.
Рузвелт просто не даде съгласието си за това.
Струва си да отбележим идиотизмът, с който Чърчил някога подхождаше към Балканите: има исторически документи, които потвърждават, че в случай на влизане на англо-американските сили на Балканите партизаните на Тито биха им дали сериозен въоръжен отпор.
Днес Могерини (а с нея ЕС и НАТО) мислят както Чърчил.
ЕС и НАТО вече контролират Централна Европа, сега те искат да изтикат Русия от Сърбия и от сръбската част на Босна и Херцеговина — «политически да изчистят» територията.
ЕС и НАТО не разбират, че ситуацията изисква коренно преразглеждане на геополитиката по отношение Балканите, а вероятно и за цяла Европа.
Брюксел просто не е готов да мисли толкова усилено.
Петя Паликрушева
Източник: http://vasevec.parlamentnilisty.cz/komentare/putinuv-triumf-v-belehrade-zanikajici-post-jugoslavska-geopolitika-balkanu-co-bude-dal