Какво ще стане, ако на САЩ и Великобритания се противопостави голяма част от Евразия? Има един човек, който е предвидил подобен сценарий. Това е Халфорд Макиндер, британски географ и историк, и един от основателите на геополитиката и геостратегията. Би трябвало да си припомним какво казва той по въпроса, предупреждава Джеймс Пинкертън, бивш съветник в администрациите на Роналд Рейгън и Джордж Буш, в статия за американското изолационистко списание The American Conservative. Това съобщава Фокус.
Агенция „Фокус“ представя превод на статия с уточнението, че публикуваните материали не отразяват позицията на редакцията.
Ето заглавие, което заслужава известно внимание: „Русия към Китай: Заедно можем да управляваме света». Тя се появи в Politico EU на 17 февруари, а авторът е Бруно Мачаеш, бивш португалски министър. Той пише:
„В залите на Кремъл днес става дума само за Китай — и дали Москва може да убеди Пекин да формира съюз срещу Запада“.
Ако е прав, тогава значи се връщаме в мрачния свят на Халфорд Макиндер, макар че някои биха казали, че никога не сме го напускали.
През 1904 г. Макиндер, лектор по география в Оксфорд, публикува статия под заглавие „Географският връх на историята“.
В нея той предупреждава Великобритания, че стратегическата стойност на нейния ключов военен актив намалява.
Този ключов актив беше британският флот. Векове наред Великобритания разчиташе предимно на военноморските сили, за да печели войни и да поддържа баланса на силите в континентална Европа. По време на Седемгодишната война (1756-1763), например, британците са били доста посредствени в сраженията по земя, но въпреки това са печелили големи битки в морето, използвайки своите кораби, за да опустошат ценни френски владения в Северна Америка, Африка и Индия.
Но през XX век, твърди Макиндер, новите тенденции намаляват силата на флотите. Както пише той, „трансконтиненталните железници сега преобразуват условията на земната енергия и могат да имат такъв ефект върху затворената земя на Евро-Азия“.
Това, което той има предвид всъщност, е, че страните вече са в състояние да прехвърлят бързо войски на далечни разстояния.
Руските железници имат мрежа от 6000 мили от Вирбалис в днешна Литва на запад до Владивосток на изток. Руската армия в Манджурия е съществено доказателство за мобилните сухопътни сили, така както британската армия в Южна Африка е била еталон за морски сили.
Това ново положение, пише Макиндер, дава възможност за всемогъщо „състояние на въртене“, което според него би могло да доведе до „преодоляване на баланса на силите в полза на въртеливото състояние, което в крайна сметка да доведе до неговото разширяване в Евро-Азия».
Този нов вид геополитически мускул на евразийската земя, продължава той, „ще позволи използването на огромни континентални ресурси за изграждане на флота, а империята на света ще залезе“ (курсивът е добавен). С други думи, мощно въртеливо състояние в Евразия би застрашило британския флот, а оттам и самата Великобритания.
По-конкретно, Макиндер предполага, че Германия и Русия може да се обединят — най-вероятно чрез завоевание — поне на част от евразийския „свят-остров“.
Може би Япония и Китай също биха могли да се присъединят. И двата сценария, предупреждава преди повече от век Макиндър, ще бъде „опасност за свободата на света“.
Можем да добавим, че опасността за Великобритания също е била опасност за САЩ. В геополитическото изчисление на Макиндер двете нации са част от „външния полумесец“ на планетата, и като такива са били по-малко силни от обединена Евразия — ако единството й някога стане реалност.
Интересно е, че приблизително по едно и също време с мрачната оценка на Макиндер, Сергей Вите, висш министър на руския цар Николай II, се опитваше да реализира точно този сценарий.
Той записва в мемоарите си от 1915 г., че предлага евроазиатски съюз на германския кайзер Вилхелм II, обръщайки се към него с думите:
„Ваше величество, представете си Европа, която не губи по-голямата част от кръвта и съкровищата на конкуренцията между отделните страни, а е голяма империя“.
Той допълва: „За да постигнем този идеал, трябва да се стремим да създадем солиден съюз между Русия, Германия и Франция.
След като тези страни са твърдо обединени, всички държави от европейския континент без съмнение ще се присъединят към централния съюз и по този начин ще образуват всеобхватна континентална конфедерация“.
Вите отбелязва в записките си, че кайзерът харесва идеята, особено след като тя специално изключва Великобритания. Разбира се, нищо от предложеното не е реализирано и само десетилетие по-късно Германия е във война с Русия, Франция и Великобритания.
И все пак мечтата за голям алианс издържа. През 20-те години на миналия век австриецът Рихард фон Куденхове-Калерги публикува книга, озаглавена „Паневропа“, която се превърна в социално движение, насочено към обединяване на континента.
Очевидно тези усилия не са стигнали много далеч, въпреки че през следващите десетилетия и други също се стремяха да обединят Европа чрез война и мир.
И така, какво да правим днес с визията на Макиндер? През века след неговата статия се е променило много. Например, железопътните линии не са толкова критично важни, колкото са били някога.
За Макиндър през 1904 г. евразийската страна ще има предимството да може да движи силите си по железопътните пътища, като се възползва от вътрешните комуникационни линии. За разлика от това, морската сила ще транспортира силите си към брега далеч по-бавно. По онова време това е бил добър аргумент, но въпреки това иновациите след Макиндер, като самолета, промениха характера на борбата и транспорта. Да не говорим за ракетите с далечен обсег.
Въпреки това, все още съществува основната реалност, че Русия е голяма сила.
И днес, разбира се, Китай е много по-голяма сила в сравнение с преди един век. Така че, ако тези две страни някога формират алианс, те биха представлявали огромна заплаха за Запада — точно това е точката, която отбелязва авторът на статията в Politico EU.
Разбира се, далеч не е очевидно, че Русия и Китай са обречени да бъдат съюзници.
В края на краищата, нормалната геополитическа схема е, че съседни страни са врагове, а не приятели, а Русия и Китай се разправят в Сибир, Монголия и Централна Азия в продължение на векове.
Да, вярно е, че по време на ранните години на Мао Дзедун на власт, Москва и Пекин бяха привидно обединени, но червеното братство не продължи дълго. Двете държави имаха поредица от гранични схватки в продължение на шест месеца през 1969 година.
Ето защо отварянето на Ричард Никсън за Китай през 1972 г. беше толкова важно: то превърна китайско-съветския разпад в мълчалив китайско-американски съюз. Всъщност е лесно да се твърди, че дипломацията на Никсън е повратна точка в Студената война, обричаща руснаците на загуба.
Така можем да видим, че САЩ, които Макиндер би наричал държава от външния полумесец, имат полза, когато Евразия е разделена.
За съжаление следващите американски президенти не са толкова мъдри, за да се радват, че евразийците са в противоречие помежду си. През 90-те години на миналия век, след разпадането на СССР, Бил Клинтън избра да разшири НАТО, за да стигне до руската граница. По този начин САЩ спечелиха обичта на Естония — и враждебността на Русия. В условията на Макиндер това не е много интелигентна сделка.
Тогава, през следващото десетилетие, Джордж Буш-младши стана неоконсерватор. Той извърши оправдано нахлуване в Афганистан, но това, което трябваше да бъде бърза наказателна мисия и нищо повече – се превърна в дългосрочен ангажимент за „изграждане на нация“.
И тогава се стигна до инвазията в Ирак, която не беше нито проста, нито умна.
Както знаем, нашите победи сред афганистанците и арабите са били мимолетни, ако изобщо има такива. Но междувременно и Русия и Китай получиха основателна причина да вярват, че „чичо Сам“ има дългосрочни проекти в Азия — Афганистан граничи с Китай и бившия СССР — и че подобни проекти заплашват и двете страни.
В резултат на това някога скромната китайска инициатива, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), спечели както членове, така и реален импулс, тъй като Пекин и Москва работиха заедно за противодействие на американската власт в задния си двор. ШОС е точно такъв вид евроазиатски съюз на кошмара, според разбиранията на Макиндер.
Що се отнася до европейската част на Евразия, новините от току-що завършилата Мюнхенска конференция за сигурност са малко зловещи. Заглавието на Bloomberg гласи:
„Китай и Русия се обединяват за отделянето на САЩ от съюзниците им“.
Разбира се, може би вече е имало разцепление: The New York Times цитира един „високопоставен германски служител“, който казва:
„Никой вече не вярва, че Тръмп се грижи за възгледите или интересите на съюзниците. Счупено е».
Подчертавайки тази анонимна позиция на длъжностното лице, Йохан-Дитрих Вьорнер, ръководител на Европейската космическа агенция, заяви, че организацията трябва да си сътрудничи повече с Китай.
Разбира се, трудно е да се повярва, че Европейският съюз, Русия и Китай могат да стигнат до една и съща позиция — и затова може би трябва да изберем да вярваме, че това просто не е възможно. Освен това друга важна евразийска страна, Индия, все още не е изяснила стратегическите си избори. Нека не забравяме и още една от тези страни от външния полумесец — Япония.
Въпреки това не може да се гледа на свят с размера на Евразия, дом на две трети от населението на планетата — и да не се мисли за мрачната геополитическа прогноза на Макиндер. Никой никога не е казвал, че Макиндер е оптимист. Нито пък, че нашите съвременници са такива.
Превод и редакция: Тереза Герова, Фокус