През 2008-а година, по срамен и незаконен начин, НАТО и ЕС ни наложиха блокада, заплаха и ултиматум – първо името, след това членство.
Това обаче не им правеше чест и те пожелаха да решат по-бързо въпроса, разбира се, с нашето прекръстване, но това щеше да отнеме прекалено дълго време.
Сблъсъкът между САЩ и Русия предизвика бързото ни присъединяване към НАТО и помогна на Брюксел.
За да решат своите проблеми, Македония бе принудена да подпише капитулантски договори с България и Гърция, Като резултат, ще влезем бързо в НАТО, докато членството в ЕС остава неясно. С тях обаче въобще не разрешихме проблемите си със съседите. Или поне тези с вековното отричане на македонския народ и език, пише бившият югославски и македонски дипломат Ристо Никовски в материал за вестник „Нова Македония“, представен без редакторска намеса. Това съобщава Фокус.
Нашето унизително и предателско приемане на всички български и гръцки условия в катастрофалните договори са само наши отчаяни движения, наложени отвън, които не носят нищо добро на трайна основа.
Тези договори са безсмислени листове хартия, които само потвърждават нашата капитулация и отказването от самите себе си, като отделен народ. Това неизбежно ще се върна като бумеранг. Ние приехме, че не сме македонци и сега ще следваме следващите им стъпки, за да изтрием всяка следа от македонизма.
Чиста лъжа са всички твърдения, че проблемите с нашите агресивни съседи, чиито политики спрямо Македония от повече от един век са класически иредентизъм, са решени и че е настъпило взаимно приятелство.
Трудно е да се измисли по-голяма нелогичност.
Проблемите придобиха само ново качество – приехме, че сме виновни за тях. Като резултат, съседите още дълго време ще ни удрят по главата, ще трият всичко, което е свързано с нашата идентичност, ще ни отричат максимално като народ, а ние няма да имаме място да се отбраняваме, защото сме подписали, че не сме това, което сме.
По-трагична ситуация не може да измисли нито един друг народ.
А „нашите“ политици и депутати, след като прекръстиха държавата и съсипаха хората, се гушкаха в парламента! Да гледаш и да не вярваш на очите си. Наистина ли не знаят какво правят?
Албанците очаквано се радваха, защото с тези македонски исторически грешки и глупости се отваря простор за финализиране на техния Великоалбански проект. Трудно е да се каже и защо „Виножито“ и Васкопулос се изказаха позитивно за договора с Гърция, след като с него изчезват и те като македонско малцинство (в Гърция).
Със сигурност има нещо задкулисно. Само Кица Колбе (македонска писателка) и някои други като нея знаят защо той е приемлив…
А единодушната подкрепа на македонския Дипломатически клуб изобщо не учудва. Това са хора, изградили кариери главно по партийна линия, а това има своята цена.
Дипломат, дори с най-малък опит в тази професия, много лесно ще стигне до извода, че за Македония този Договор е невиждана трагедия.
Да приемеш да изтрият всичките ти национални институции (МАНУ,МРТ,МНТ, МОБ…) и да не си наясно какво се случва е необяснимо за всеки един човек, а да не говорим за дипломат.
Единственото вярно е, че договорите ни отварят пътя за НАТО и евентуално за ЕС, който беше незаконно затворен с насилие блокада, изнудване и ултиматум. Цената, която платихме за това, е огромна и неприемлива, което прави цялото начинание неоправдана историческа грешка.
Впрочем, когато терористите взимат заложници, западните страни не преговарят за тяхното освобождаване, за да не им дадат легитимност.
Съвсем противоположни на тази добра практика са двата унизителни договора: ние дадохме цялостна легитимност на нелегалната и дръзка заплаха за нашето членство в НАТО и ЕС, свързана с името, която ни поставиха Вашингтон, Бртюксел, Берлин… и капитулирахме срамно.
Хвърлихме в боклука и решението на съда в Хага, най-високата правна институция в света, която ясно показа, че сме прави.
И не само че преговаряхме с терористите, но и приехме всичките им зли, обидни и безмилостни условия. Като че сме победени агресори!
В договорите със София и Атина няма абсолютно нищо друго, което можехме да пожертваме, за да им се отдадем, от това което (пре)дадохме.
Съборихме стълба на нашата национална идентичност – македонизмът и игнорирахме ключовия факт, че нашата досегашна държава получи името от народа, а не от региона.
Можем да констатираме загрижено, че македонското историческо поражение не реши нито един проблем със съседите.
Те ще ни „пуснат“ да влезем в НАТО, понеже това е американски приоритет, и… толкова. Докато в договора има ясно задължение Гърция бързо да даде възможност за членство в НАТО, във връзка със Съюза няма нищо.
Повтаря се текста от Временната спогодба за неблокиране, която вече показа, че не означава нищо, дори с решение на съда в Хага.
Гърция наистина няма да се осмели на някаква генерална блокада, но в процеса на приема, през 35-те глави по които ще се преговаря, ежедневно ще ни създава спънки.
Безмилостно ще ни изцедят и последната македонска капка кръв. Като истински „приятели“ де. Мицотакис вече го обяви.
За да се залъже народа, договорът с България и особено този с Гърция, се прославят по начин, който няма никаква връзка с реалността.
Първо, смята се, че сме станали приятели с тези две страни, но можеш ли да бъдеш приятел с някои, който смята, че не съществуваш?
Впрочем, информациите, които всеки ден идват от там говорят обратното.
Българските кампании за отричане на македонците никога не са били по-жестоки.
Българският екстремизъм получава все повече простор.
Смятат, че сега трябва да ни доизмислят като народ, език, история… Всички техни изявления са за черната хроника.
Това е ново потвърждение, че позицията на София към Македония е по-лоша от гръцката.
За Атина ние сме отделен народ, ама само да не сме македонци.
След като получиха това с договора, вероятно, те сега ще бъдат по-спокойни към нас, особено, когато/ако ни прекръстят и езика, което вероятно ще последва.
За разлика от България, трябва да се признае, че в Гърция има определен катарзис по отношение на „македонския въпрос“. Първо Коцияс каза, че лозунгът им „Македония е една и е гръцка“ е иредентистки.
Жалко е, че не сме го използвали преди. Това беше повторено от народния представител на СИРИЗА Никос Филис, който заключи, че има няколко Македонии и че с този лозунг те лъжат самите себе си. В парламентът той каза и че, „когато за първи път Гърция завоюва този регион през 1912-а година, мнозинство в него бяха етническите македонци и той беше подложен на десетилетни етнически чистки, за да стане гръцки“.
Той обясни, че гърците са станали мнозинство в тяхната част на Македония с размяната на население през 1921/22 година. И Ципрас беше доста добър.
В „престрелка“ с комунистите в парламента, той спомена „70 хиляди бежанци от гражданската война, които през 1983-а година гръцката държава лиши от правото да се върнат в своята родина“ и продължи, „нито ще се връщам на славомакедонката Ирина Гини – Мирка Гинова, комунистка, първата жена екзекутирана по време на гражданската война“.
А накрая попита: „как ККЕ (Комунистическата партия на Гърция) смята, че гръцката държава би могла и би трябвало да признае тази страна? Как? С Кое име? Как ще наричаме тези хора, как мислите?“
Досега такова нещо бе немислимо в Гърция. Тяхната вековна политика на отричане на македонците със сигурност няма да се промени, но това са положителни импулси.
крайна сметка 69% от гърците се противопоставят на сделката. Историческите синдроми са много дълбоки и опозицията, която е вероятно да дойде на власт през есента, даде ясно да се разбере, че е против и сделката.
Тя няма да го отмени, защото, всъщност, се радва, че проблемът е решен, че няма да го има на гърба си, а паралелно играе на картата на екстремния гръцки национализъм, който е реалност.
И в преговорите за ЕС ще бъдем избутани колкото е възможно повече.
Успоредно с това е сигурно, че те ще реагират остро на всяко утвърждаване на македонизма, което ще бъде почти ежедневно явление, което ще създаде нови сериозни проблеми.
Че езикът ни ще бъде прекръстван в преговорите с ЕС, индиректно заяви и европосланикът Жбогар (вестник „Вечер“, 30 август 2018).
Той заяви: „Езикът на Блаже Коневски и Матея Матевски… да стане официален език на ЕС, преведен като никога по-рано“. Мислите ли, че случайно не казва – македонският език? Очевидно му е ясни какво ще последва. При подписването на Протокола за прием в НАТО, македонски език не се използваше. Някой попречи на това. Някой, който ще продължи да го прави.
Проблемите със съседите изобщо не се решават поради факта, че всяко следващо отговорно и национално съзнателно македонско правителство ще направи всичко по силите си да си върне името на държавата и да преразгледа или отмени споразуменията с България и Гърция. С една дума, за върне достойнството на македонския народ и неговите национални институции.
Загубихме голяма битка, но войната все още не.
Превод и редакция: Иван Христов, Фокус