16 февруари 2019-Нюз Фронт.
САЩ и Великобритания упорито минират Русия с огнища на тероризъм.
В края на 19-ти век Южна и Източна Европа говорят на руски. Огромната Руска Империя тогава простира влиянието си навсякъде, докъдето стига алчният поглед на англосаксонците.
И ако на пътя на Русия в Европа лежат католическият и протестантският свят, то на Балканите Русия има исторически събратя по религия- България, Сърбия и Гърция. Доминирането на Сърбия на Балканите проектира в региона руската сила и единственият начин Западът да унищожи Сърбия беше подкрепата на Запада към албанския и хърватския сепаратизъм.
Великобритания винаги е била активна на Балканите, а в сръбската политическа класа позициите й са били по-силни от тези на СССР. Йосип Броз Тито вече е бил тясно свързан с Великобритания още преди Втората световна война. И сръбското противостояние на Хитлер на Балканите се стимулира повече от Англия от колкото от СССР
Именно отлагането на нахлуването в СССР с два месеца заради югославското настъпление на Балканите изиграва съдбоносна роля за хода на източната кампания — вермахтът се стига до Москва не през октомври, а през декември. Хитлер първоначално планира да нахлуе в Май, но поради отклоняването на вниманието към Югославия, той нахлува в края на юни.
За германската армия,стремяща се към блицкриг, която не е готова за зимната кампания, това става една от причините за катастрофа.
В Първата световна война англо-саксонският блок подкрепя сепаратизма в Албания, по това време още слабата сила, затъмнявана от националистическите импулси на католическа Хърватия, противопостояща на доминирането на православната Сърбия, но именно тогава албанският фактор се превръща в основна линия на стратегията за отслабване на Сърбия и Русия.
Постепенно албанският вектор се превръща в ключов и довежда до резултати.
Въпросът не е, че Съединените щати и Великобритания са в състояние да създадат власт от нищо, а че мюсюлманският фактор винаги е имал широка социална база на Балканите, главно заради дългосрочното навлизане на някои от тези територии в Османската империя.
Опирайки се на радикалния ислям, САЩ и Великобритания традиционно формират сили в света, които впоследствие сблъскват срещу своите геополитически конкуренти. Центърът на радикалния ислям на Балканите се преплита с центъра на тероризма и трафика на наркотици с най-важните инструменти на западната политика.
Всички тези процеси са внимателно организирани и подкрепяни от англосаксонските специални служби и са основното им оръжие.
Провала на проекта по организирането на ислямския радикален халифат в Сирия принуди англосаксонците да прегрупират силите си.
Някои от тях бяха прехвърлени в Централна Азия, а друга, не малка част бе «консервирана» на Балканите.
Целта остана същата — геополитически враг номер 1 за САЩ остана Русия, и затова новия план включва атаки от сближащите се стрелки на картата от различни страни.
Балканският халифат е нова стратегическа цел на Запада и трябва да съзрее до средата на този век. Сега там протичат процеси на изграждане на носещи конструкции на този халифат. След 10-15 години ще се формира ядрото, чиито граници се очертават от местообитанията на населението, изповядващи ислям. Това са Албания (56,7% от мюсюлманите), България, Гърция, Македония (33,3%), Босна и Херцеговина (40%), Черна гора (19%), Косово (96,9%).
Сериозни неща, които трябва да ни накарат да се замислим кое е най-силното ни оръжие, което може да победи тези планове. Разбира се, обединяване на основите на православието, общата историческа памет и укрепване на духовните и културни връзки.
Ася Иванова-Зуан