Революцията от 1979 година в Иран беше масов протест срещу прозападните недемократични технокарти, пише Панкай Мишр за Bloomberg.На Запад тя бе възприета като следствие от мюсюлманския комплекс за малоценност пред него.
Убедеността на западните страни в своето превъзходство и нежеланието да погледнат върху проблема от друг ракурс направи «сблъсъка на цивилизациите» неизбежен и доведе до това, че Иран се отнася към Запада с подозрение.
Преди 40 години в Иран избухна последната значителна революция на ХХ век, пише Bloomberg.
Тогава протестиращите принудиха да отиде в изгнание деспотичният шах Мохамед Реза Пахлави, който твърдеше,че извършва модернизация с помощта на западните технологии и западния елит.
На 11 февруари 1979 година изгоненият шах аятолах Рухол Хомейни триумфално се завърна в страната, за да «завземе», както твърдят някои, властта.
Както пише авторът, иранската революция беше истински масов протест на населението срещу натрапената му социално-икономическа перестройка, провеждана от богатите, недемократични технократи.
Според френския мислител Мишел Фуко, «това беше първият крупен бунт срещу глобалната система — най-съвременната и безумна форма на въстание».
Bloomberg отбелязва, че признаците на това безумие могат да се видят и днес, когато в Европа и САЩ се разгарят популистки протести срещу егоцентричния елит, в сърцето на Европа процъфтяват шовинисти, а Западът вече не изглежда идеален пример за светска демокрация.
През 80-те и 90-те години идеологическото неприемане на исляма и Иран замъгли западното възприятие за революцията — особено след като иранските студенти взеха за заложници американски граждани, пише изданието.
Тези, които бяха убедени в това, че «западно означава по-добро», осъдиха популисткия протест в Иран, наричайки го «безнадеждно ретрограден и типично ислямски».
Популярните теории твърдяха, че мюсюлманите, предвид тяхната изостаналост от западния свят, са развили комплекс за малоценност, който на свой ред е генерирал сред тях «мюсюлманска ярост».
Тези теории, отбелязва авторът, направиха «сблъсъка на цивилазациите» неизбежен.
«Те ненавиждат нашите свободи», казваше Джордж Буш-младши, подготвяйки американците за продължителните войни в Близкия Изток.
Днес се виждат последствията от този надменен нарцисизъм: провалените войни и дестабилизацията на значителни части от Близкия Изток, Северна Африка и Южна Азия.
Освен това, американската лудост да смени режима в Иран доведе до разрив на Вашингтон с неговите най-близки съюзници.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-02-11/iranian-revolution-was-not-about-muslim-rage