12 февруари 2019-Нюз Фронт.
Николас Мадуро откри най-големите военни учения в историята на Венецуела. Президентът на страната явно иска да провери доколко му е верен главния инструмент на подкрепа — армията. В края на краищата, Съединените щати просто търсят начини да привлекат местните военни към собствената си страна или съответно на страната на Хуан Гуайдо. Какви военни сценарии се разглеждат сега във Вашингтон и какво спира американците?
Ученията ще се проведат от 10 до 15 февруари и се наричат Ангустура-200 в чест на Ангостурския конгрес, който фактически обявява независимостта на Венецуела от Велика Колумбия преди двеста години, а не от Испания.
Мадуро преди началото на ученията се срещна с военните и инспектира военната техника.
Преди това Мадуро успя да огледа всички най-големи военни бази на страната, включително военновъздушните сили на «Ел Либертадор», на които се приземяваха руските стратегически бомбардировачи.
С това той потвърди подкрепата на военновъздушните сили, въпреки предателството от страна на военновъздушните сили, въпреки предателството на генерала от ВВС Франсиско Естебан Янез Родригес, бивш ръководител на Службата за стратегическо планиране на военновъздушните сили.
Американските уловки, даже самата длъжност на генерала-предател потвърди тактиката, която сега се използва от Съединените щати чрез поддръжници на самопровъзгласения „президент“ Гуайдо.
Те се опитват да привлекат на своя страна онези офицери, които не са пряко свързани с непосредственото командване на войските. Управленията за стратегическо планиране са перспективните позиции на Генералния щаб на Венецуела, създадени в процеса на реформиране на армията, но всъщност нямат нищо общо с контрола на войските в тази област.
За сега тази тактика не дава резултати, но върви процесът на вербуване на ниво среден команден състав полковници и по-ниски чинове, на които се гарантира запазване на икономическите им привилегии, ако минат на страната на Гуайдо.
Тази тактика явно е измислена от специалния представител на Тръмп за Венецуела, Елиът Абрамс, който няма опит в Близкия изток.
Спекулациите на тема за възможен силов сценарий срещу правителството на Мадуро от страна на САЩ, носят предимно психологически характер.
Но остава опасността от пряка въоръжена намеса на САЩ, включително с помощта на съседни държави — Колумбия и Бразилия.
В САЩ се обмислят два напълно противоположни плана на военно решение във Венецуела.
Първият е условно „иракски”. Когато част от венецуелската армия може да заеме страната на агресора, вътрешните сблъсъци в страната могат да се интерпретират в медийното пространство като силови действия на “лошия диктатор” срещу «борците» за свобода.
Вторият вариант — условно «югославски».
Когато американската армия, използвайки практически неограничените си ресурси от стратегически авиационни и крилати ракети, потиска съпротивата на останалите части от венецуелската армия, която е лоялна на Мадуро, нейните щабове и складове, като по този начин внесе раздор в психологическото състояние на армията.
Целта на подобен удар се свежда не само до нанасяне на някакви конкретни щети по инфраструктурата на Венецуела, както правят САЩ в случая с Югославия, а именно към намаляване на психологическата готовност на венецуелската армия и опълчението да се противопоставят на нахлуващите ссили и вътрешната реакция.
Злото не спи- САЩ активно търсят вариант за да пречупят Венецуела и открито заявяват амбициите си да сложат свой «президент», който са купили още по време на обучението му в САЩ, за да се докопат до ресурсите на Венецуела..
Ася Иванова-Зуан