«Вас, войнишката майка, войните ви наричат своя майка», това написа маршал Гречко за тази обикновена руска жена…
Епистиния Фьодоровна Степанова умира на 7 февруари 1969 година.
Тя е майка на осем синове, които загиват във Втората световна война. Деветият умира от раните си.
Кавалер на ордените «Майка-героиня» и Отечествена война I степен.
Степанов, Александър Михайлович (старши) (1901-1918) — застрелян от белите в отмъщение за помощта, оказана от семейството на Червената армия.
Степанов, Николай Михайлович (1903–1963 г.) — отива на фронта през август 1941 г. като част от 5-та гвардейска донска кавалерия. Воюва в Северен Кавказ, освобождава Украйна от фашистките нашественици, ранен е няколко пъти.
Осколките повредили десния му крак. Хирурзите извадили някои от тях, а някои ги носел в телото си до последния си час. Завръща се от Втората световна война инвалид, умира от раните си.
Степанов, Василий Михайлович (1908-1943) — участник в Великата отечествена война.
Безследно изчезва на 30.10.1941 г. в битката за град Джанка в Кримската АССР.
През 1942 година отново е заловен, но избягва. В района на Днепропетровск се свърза с нелегалните и чрез тях с партизаните.
На 2 ноември 1943 г., при изпълнение на задачата на командването на партизанския отряд „За Родината”, Василий отново е заловен от фашистите и хвърлен в затвора. Застрелян е от германците в Никопол през декември 1943 г. Погребан е в масов гроб в с. Сурско-Михайловка в района на Днепропетровск.