В случая с Венецуела международната финансова блокадата се основава на експулсирането на страната от международните финансови пазари, което й пречи да използва кредитния пазар, за да поднови падежите и да направи нови заеми.
В страна, интегрирана в света като доставчик на петрол, производствената специализация доведе до висока зависимост от вноса, който се финансира с приходи от петрол.
Ето защо финансовият и търговски бойкот на Венецуела има много по-сериозни последици, отколкото в диверсифицираните икономики.
Когото през 2013 г. президентът Николас Мадуро стана президент на страната, венецуелският публичен сектор спря да получава нетни потоци, които през първото хилядолетие на 2008—2012 г. бяха в размер на над 95 000 милиона долара, т.е. около 19 000 милиона долара годишно.