При цялата политическа ексцентричност на президента Тръмп, той произнесе една доста шаблонна реч «За състоянието на съюза».
Както и миналата година, Тръмп предложи стандартен списък от широки политически цели — много от тях амбициозни, някои, радващи се на двупартийна подкрепа, и единици, за които има вероятност да стигнат донякъде в тази свръхполяризирана атмосфера.
Тържествените му обещания да намали цените на лекарствата, отпускани с рецепта, да се справи с бясната епидемия с опиоиди и с разпадащата се инфраструктура на Америка можеха да се вземат направо от бележките за речта му «За състоянието на съюза» през 2018 г. Призивът му за борба с рака при децата беше нов, но парите, които той предложи за тази цел — 500 милиона долара за период от 10 години, едва ли съответстват на задачата.
Президентът изпълни химн в прослава на «единството», който би могъл да бъде и на някой негов предшественик. Не че Тръмп избегна горещите теми. Той говори за абортите и за Сирия, за «огромната яростно настъпление» на мигрантите към южната граница. Но сърцевината на неговото обръщение, така както беше разпространено и предварително раздуто от Белия дом, звучеше като безличен продукт на т.нар. генератори на речи.
«Заедно можем да скъсаме с десетилетията на политическа безизходица, да прехвърлим мостове над старите разделения, да излекуваме старите рани, да изградим нови коалиции, да изковем нови решения и да изпълним забележителното обещание за бъдещето на Америка».
Накратко казано, утешителното послание на Тръмп беше в пълно противоречие с горчивата истина за това как управлява досега. Така целият спектакъл — намерил отражение във враждебността, която вибрираше между двете страни, хванати в капана на Камарата, показа истинското състояние на съюза: раздробен, нервен, болезнено нефункционален.
Обръщението «За състоянието на съюза» е един от онези моменти, които позволяват на Тръмп да играе ролята на президент, тържествено, с овации и ставане на крака и нещо още по-сладко — с опоненти, които са зрители по неволя. Дори и самият Тръмп схваща, че в тази една-единствена вечер той е призован да се издигне над пристрастията и да се обърне към цялата нация, а не само към твърдите си привърженици.
Като оставим настрана общата тема, той не се справи с това предизвикателство.
Президентът, срещу когото се водят няколко разследвания и от когото демократите в камарата твърди са решили да търсят сметка, призова да се сложи край на «нелепите партийни разследвания».
«Ако ще има мир и законотворчество», каза президентът, «не може да има война и разследвания. Нещата не стават така».
В подготовката за голямата вечер туитите и изказванията на президента целяха да разпалват страстите. Той се нахвърли на лидерите на демократите и многократно заплаши да обяви национално извънредно положение, ако законодателите не осигурят милиарди за неговата гранична стена. В предварителна среща с телевизионни водещи на новинарски емисии нарече Чък Шумър, лидера на демократите в Сената, «отвратителен подлец».
Демократите отговориха чрез подбора на гости, които според плана им трябваше да отбележат политически точки. Сред тях имаше «мечтатели» и имигранти без документи (някои от които са работили за Тръмп или в негов курортен обект), членове на семействата на жертви на масови стрелби, транссексуални военнослужещи, активистка на движението АзСъщо и внушителна група федерални служители, които живяха без заплати, докато правителството беше спряло работа.
Десетки жени демократки се появиха облечени целите в бяло, напомняне за суфражетките от началото на 20 в. и проява на сестринска солидарност с всички жени.
В речта си президентът отново и отново се опита, поне за една вечер, да промени тона, който беше възприел от деня, в който обяви кандидатурата си с нападка срещу мексикански имигранти.
«Можем да направим нашите общности по-сигурни, семействата си — по-силни, културата си — по-богата», каза Тръмп в началото на обръщението си.
«Но трябва да отхвърлим политиката на отмъщение, съпротива и възмездие — да прегърнем безграничния потенциал на сътрудничеството, компромиса и общото благо».
Думите на Тръмп може и да звучат неискрено, но действията му са невероятно важни. Ако вземем предвид колко дълбоко е разделено управлението, колко наранена и смутена е нацията, е невъзможно да не останеш верен на надежда, че той все още може да се издигне до висотата на поста си и да направи нещо за сънародниците си.
Но вместо да чакаме това да се случи, най-мъдрото поведение за гражданите, заинтересовани от по-силен съюз, е те самите да се съсредоточат върху изграждането му.
БТА, . «Ню Йорк таймс»