Западните СМИ отказаха да публикуват истината за събитията на 7 февруари 2018 година в Сирия.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=maSZtkAINBo&feature=youtu.be
(Видеото с превод на руски виж най-долу).
Защо коалицията нанесе удари по проправителствените сили, какво са правели сред тях руснаците от «Вагнер», защо те не са сваляли американски вертолети — на тези въпроси отговоря филмът на ливанския журналист Фирас Шуфи «На източния бряг на Ефрат», който е заснет по поръчка на британски телевизионен канал, който отказал да се публикува името му. Вероятно никога нямаше да разберем това, ако репортажът не бе публикуван в социалните мрежи.
На 19 декември 2018 година президентът на САЩ Доналд Тръмп официално заяви за извеждането на американските войски от Сирия, снимачната група на Шуфи, както следва от описанието на видеото, заминала да снима филм за това как военният контингент на САЩ напуска Сирия.
Пристигайки на място, ливанските журналисти открили, че САЩ не бързат да напускат, те решили да разберат защо.
Отговорът на този въпрос бил на похвърността.
Всички сирийци, с които си поговорили журналистите били убедени, че американците са окупирали част от тяхната страната само, за да контролират нефтогазовите находища на източния бряг на река Ефрат.
Във филма се казва, че заводът «Коноко» и редица други нефтогазоводобиващи предприятия в провинция Дейр ез Дор са били взети от кюрдските «Сирийски демокартични сили» без бой, а на база на тайни споразумения с ИДИЛ.
Според сирийски военнослужещи, терористите от ИДИЛ с посредничеството на американската страна са преминали на страната на кюрдите.
«Разбрахме, че те воюват по-скоро за нефт и газ, а не да запазят позициите си.
Това е война за нефт и газ», казват анонимни военнослужещи от специалните части на САА в разговор с ливанските журналисти.
Според тях, американците само имитират борба с ИДИЛ за СМИ, а в същото време терористите се трудели в редиците на СДС. Тези думи били потвърдени и от
друг участник в събитията от 7 февруари — военен от специалните части на сирийската армия.
«Терористите влязоха в редиците на СДС, там работеха под прикрие американци.
Мирните жители, избягали от тяхата територия, също потвърди тази информация.
Всички прихванати от нас преговори бяха на арабски, освен един — на кюрдски.
Всички останали — на арабски, в населените места Хшам и Тел Калях… Цялата отбрана на нефтените полета терористите осъществяваха за американците, под ръководството на СДС».
За да се сложи край на това сирийското командване разработило операция за освобождението на всички населени места, намиращи се под контрола на ИДИЛ и СДС до иракската граница.
В момента на подготовката на настъплението, което трябвало да започне от селището Щам, на 7 февруари един от отрядите на народното опълчение на САР бил атакуван от ИДИЛ.
«Атаката беше много силна, ние гледахме от селището. В този момент целият фронт, започвайки от Хшам и Мазлума до Ефрат бе подложен на мощен артилерийски удар и атака с тежка техника от позиците на ИДИЛ.
Имаха заповед да контраатакуват.
Ние тръгнахме в настъпление.
Настъпвахме, докато не стигнахме до тях, нашите ни прикриваха.
Почти час работи авиацията.
След това дойдоха вертолетите и започнаха да атакуват по двойки.
По нас биеха с ракети, тежка артилерия и цялото съвременно налично оръжие», спомня си участник в събитията.
Двама събеседника от САА си спомнят за руските доброволци, които били със сирийците в Хшам.
«С нас имаше малък отряд руски приятели.. Когато отлетяха самолетите и се появиха вертолетите, руснаците започнаха да ни прикриват, за да успеем да се върнем на изходните си позиции в Хшам.
Ако не беше руското прикритие…повярвайте — никой нямаше да оцелее», разказва сириецът.
Именно руснаците, отбелязва Фирас Шуфи в своя филм, понесоха най-големите загуби по време на ударите на САЩ.
Според участниците в събитията от 7 февруари, данните за загубите са били преднамерено завишени от САЩ.
Припомняме, че веднага след инцидента около Дейр ез Зор председателят на «Лигата на ветераните от военните конфликти» Андрей Трошев заяви, че в Сирия в онази нощ са загинали 14 руски доброволци.
Нещо повече, един от военнослужещите, с които разговарял ливанският журналист обяснил, че «руснаците можеха в този бой да свалят няколко американски вертолети, но не направиха това»: «Те разбираха до какво може да доведе това.
Според сирийците, руснаците и до днес помнят за ужасите на Втората световна войана и не искат началото на Трета».
Независимо от цялата авиационна мощ, която използвали ВВС на САЩ, американците не успели да заставят сирийците и руснаците да отстъпят при Ефрат.
Филмът завършва с разговор на ливанския журналист с християнския свещеник Фади от Скалбийе, който познавал няколко русанци, които идвали в неговата църква да се помолят.
Той е убеден, че за разлика от американците, които завземали и разрушавали други страни, руснаците се придържали към друга позиция.
«Във всяка страна, в която има война, нашите руски приятели се появяват, за да защитават хората, обичащи мира. Нашата зема е известна с вярата, изповядвана от руснаците.
Те се появиха и тук, в Скалбийе.
Но се появиха, за да ни върнат мира.
Някои от тези русанци, които бяха тук в църквата, дори не бяха християни.
Но вярата в мира ги заставяше да воюват с нас.
Винаги са добре дошли при нас», казва отец Фади в интервюта за ливанския журналист.
Но «известният британски телевизионен канал» отказал да излъчи филма на Фирас Шуфи.
Вероятно защото западните СМИ не искат да разкажат на зрителите си истината за действителните събития в Сирия.
Петя Паликрушева