Впрочем, за международната общност това не е някакъв невиждан проблем, отбелязва авторът.
За последен път подобно събитие се случи през 2010 година в Кот-дИвуар, където двама политици твърдяха, че са победили на изборите.
В резултат много чужди държави застанаха на страната на един от противниците в този конфликт, но страната дълго време бе потопена в гражданска война, затова се наложи намеса на френските военни под мандата на ООН.
Но случаят с Венецуела е особено труден, предупреждава авторът на статията.
Латинска Америка е територия на идеологически разногласия, там управляват от леви, както в Мексико, до крайно десни — както в Бразилия.
Противопоставянето между Мадуро и Гуайдо показва какви различия царят вътре в международната общност.
Куба и Русия, които имат интереси във Венецуела, подкрепят Мадуро — наследника на Уго Чавес.
Но на тяхна страна е и Китай, а също Турция — член на НАТО.
На свой ред САЩ, Канада и болшинството латиноамерикански страни много бързо признаха Гуайдо, както и много европейски държави.
Венецуелската армия до момента не е изоставила Мадуро, това е важно обстоятелство в конфликта.
Авторът съветва Гуайдо да продължава да убеждава военните да застанат на негова страна.
«Но в толкова нестабилна ситуация е вярно едно: американската военна интервенция, с която заплашва Тръмп, би била голяма грешка», прави извода си Le Monde, предлагайки Гуайдо да бъде «подкрепян, но никой да не се намесва».
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lemonde.fr/idees/article/2019/02/04/venezuela-soutenir-sans-intervenir_5418944_3232.html?xtmc=russie&xtcr=4