В момента, в който Джордж Сорос е демонизиран по повод на Преспанското споразумение, беше публикуван един особено интересен доклад от неговата фондация («Отворено общество» -б.р.) за политическата ситуация в Гърция.
Според сайта «Параполитика», който преведе статията, международната организация, основана и финансирана от американския инвеститор Джордж Сорос, публикува анализ, посветен на задкулисието на Преспанското споразумение и неговото бъдеще.
Под заглавие «Северна Македония: Какво следва оттук нататък», този доклад на «Отворено общество» дава своя оценка на това как достигнахме до това споразумение и какви процеси задвижва то.
Първата глава на доклада е озаглавена «Как да разберем гръцката съпротива срещу сближаването със Северна Македония» и в нея съставителите отбелязват, че след 1995 г. и междинното споразумение между двете страни в Гърция темата беше «заметена под килима» и — с изключение на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. — не се обсъждаше, особено след избухването на кризата през 2010 г., когато въпросите на външната политика по същество изчезнаха от дневния ред.
«Отворено общество» се обявява ясно в подкрепа на Преспанското споразумение, като същевременно твърди, че решението, което биха искали мнозина гърци (например жителите на съседната страна да не се наричат «македонци»), не би било прието никога от елита и от народа на Северна Македония.
Докладът критикува (най-голямата гръцка опозиционна партия) Нова демокрация за позицията й срещу споразумението, като същевременно хвали поименно (кмета на Солун) Янис Бутарис и (бившия председател на Обществото за македонски изследвания) Никос Мердзос за позицията, която заеха в негова подкрепа.
«Видно е от социологическите проучвания, че мнозинството в цялата страна е против компромиса», признава международната организация, като отбелязва обаче, че «първоначалните привърженици на СИРИЗА (т.нар. СИРИЗА на 3-те процента) биха приели всякакво уреждане на спора (между Атина и Скопие).
Ползите и изборите
Докладът коментира ползите за СИРИЗА и Алексис Ципрас от ратифицирането на споразумението. Първата полза е, че партньорите на страната по същество ще подпомогнат правителството да постигне облекчаване на някои от фискалните му ангажименти. В доклада се казва, че «СИРИЗА успя да укрепи образа си сред ключови чуждестранни партньори, от САЩ и Германия до Европейския съюз, нещо, което би могло да се окаже полезно, за да подобри международната политическа атмосфера, в която взима решения по отношение на икономическия си дневен ред.»
В анализ за втората полза за СИРИЗА, докладът коментира, че Ципрас лансира споразумението в рамките на политическата и изборната си стратегия. «Втората печалба за СИРИЗА се отнася до вътрешнополитическата сцена.
Тази (печалба) има дългосрочна перспектива и е свързана с целта на СИРИЗА да доминира в лявоцентристкия спектър в продължение на много години», пише «Отворено общество».
«Уреждането на спора за името и други стъпки, като промените в конституцията, предоговарянето на отношенията на държавата и Църквата, акцентът върху един предимно либерален дневен ред, фокусиран върху правата, дневен ред, насочен срещу корупцията, атаката срещу Нова демокрация заради десния й политически профил — всичко това е част от една и съща тактика: да изтъкне и да подчертае разграничението между десните, от една страна, и левите и прогресивни сили, от друга, където доминира СИРИЗА.
Въпросът за наименованието (на Република Македония — б.р.), въпреки че е чувствителна тема за повечето гърци, е пример за тази стратегия». Докладът се опитва да направи оценка на въздействието на Преспанското споразумение върху (очакваните) изборни резултати и твърди, че «при всички случаи СИРИЗА ще понесе загуби в сравнение с представянето си през 2015 г., но главно по други причини, а не заради Преспанското споразумение».
В доклада се преценява, че Нова демокрация ще излезе на първо място с преднина от 5 до 10 пункта и че в парламента ще влязат, освен СИРИЗА, и Движението за промяна, Златна зора и Комунистическата партия на Гърция с по 6-8 процента всяка. Има възможност да влезе и шеста партия — или коалиция на крайнодесни партии, или (консервативната и евроскептична — б.р.) партия Гръцко решение на Кириакос Велопулос.
По отношение на развитията в Европа, докладът подчертава значителната роля, която изигра Германия, за да убеди ЕС и НАТО «да отблокират процеса на евроатлантическата интеграция на Северна Македония» след Преспанското споразумение, особено при упоритата съпротива на Еманюел Макрон срещу започването на присъединителни преговори между Брюксел и Скопие.
/БТА/»Та неа»