Изследването, проведено от компания от Торонто показва, че за последните 50 години съобщенията от мейнстриймските СМИ за Израел са били изкривени, за да се игнорира бедственото положение на палестинците в условията на израелската окупация, а и за да се представи еврейската държава в позитивен план.
Изследването на материалите от СМИ, проведено на базата на компютърен анализ на данните от 50 години, показва, че големите издания в САЩ постоянно представят изкривени, произраелски репоражи за отношенията между Израел и Палестина.
Лицемерният подход при запознаването с новините се състои в такива тънки манипулации от рода на използването на словосъчетания, благоприятни за Израел и унищожителни за палестинците, а също в постоянното публикуване на намериали, възхваляващи Израел.
В същото време тези СМИ избягват да публикуват съобщения, които биха потвърдили гледната точка на изгонените и обезправени араби.
Изследователите-аналитици от компанията 416Labs са успели да оценят заглавията и статиите в петте най-големи американски вестници: Chicago Tribune, Los Angeles Times, New York Times, Washington Post и Wall Street Journal за периода от 1967 до 2017 год.
Отправна точка е юни 1967 година, когато започва информацията за Шестдневната война и нейните послествия.
Тогава Израел нападна Йордания, Египет и Сирия, за да пристъпи към военна окупация на палестинската територия на Западния бряг на река Йордан и в Газа.
Струва си само да отбележим преобладаването на лица от еврейска националност сред собствениците и редакторите в главните СМИ в САЩ.
Изследването отбелязва, както това прави и Пол Финдли в книгата си «Те посмяха да се изкажат» още през 1985 година — че най-голямо лицемерие можем да открием в чуждестранните кореспонденти, пишещи за събитията в Близкия Изток за американските и европейските СМИ.
Тези кореспонденти също в значителното си болшинство са евреи.
Формирането на благоприятно възприемане на Израел включва също усилията на Холивуд и телевизията.
Тук също доминират ционисти.
Тяхната цел да е да се изобрази еврейският героизъм, игрорирайки при това ционисткият тероризъм, насочен срещу коренното палестинско население.
Например, филмът Exodus формира сред много американци представата за случилото се в Близкия Изток.
А постоянният поток от филми, свързани с Холокоста и игнориращи много проблеми, свързани с това стандартно повествование, са увековечили еврейските страдания и жертви.
Историята на Израел е необикновена с това, че тя от началото до края си е пълна с лъжи.
Още преди създаването на еврейската държава ционистите поощряват емиграцията на евреи от Европа и тогавашната, контролирана от Турция, Палестина.
Те измислили израза «земя без хора за хора без земя».
Това е откровена лъжа, защото Палестина е била напълно заселена с палестински араби — мююлмани и християнии, а също с неголямо еврейско малцинство.
Този израз неотдавна бе заменен с друг — как Израел «е направил пустинята цветуща», все едно тази земя не е била обработвана до момента, в който там са пристигнали голям брой евреи. Това е още една лъжа.
Израел бе основан като продукт на тероризма.
Някои го наричат «първи съвременен вид на тероризма», в това число поради взривовете върху невоенни обекти и произволното ликвидиране на мирни жители.
По време на печално известното нападение над селището Дейр Ясин на 9 април 1948 година над 200 палестинци са убити от еврейските терористи, свързани с групировките Иргун и Лехи.
Точният брой на жертвите не е известен, защото еврейските екипи системно унищожавали труповете.
Президентът на САЩ Хари Труман, който имал намерение да бъде преизбран, получава от евреите финансова и политическа подкрепа.
Затова бил готов да подкрепи създаването на еврейска държава на принципа «услуга за услуга».
Независимо от това, че евреите били явно малцинство в новия Израел-Палестина, те получили почти половината земя — въпреки мандата на ООН, според който правата на коренното население не е трябвало да се нарушават от новопристигналите.
Автор: Филип Джиралди — Philip M. Giraldi— бивш сътрудник на военното разузнаване и ЦРУ на САЩ, експерт в сферата на противодействие на тероризма, работи около 20 години в Турция, Италия, Германия и Испания.
От 1989 до 1992 год. е ръководител на резидентурата на ЦРУ в Барселона.
Един от първите американци, влезли в Афганистан през 2001 година.
Владее испански, италианскии, немски и турски езици.
Понастоящем е изпълнителен директор на Съвета за национален интерес.
Превод и редакция: Петя Паликрушева