Yeni Safak: Опитът на САЩ да свали режима във Венецуела по недемократичен път пред очите на целия свят обърка всички ни

Опитът на САЩ да свали режима във Венецуела по недемократичен път пред очите на целия свят обърка всички ни. Имам намерение да ви объркам още повече. Нека насилим умовете си отвъд техните граници, за да стигнем до някои правилни изводи, пише Кемал Йозтюрк, журналист, консултант, писател, бивш председател на борда и генерален мениджър на „Анадолската агенция“ от 2011 до 2014 година и бивш медиен консултант на Реджеп Таийп Ердоган до 2011 година в материал за електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak, представен без редакторска намеса. 

Ще кажа, че има друг фактор, свързан с интервенциите на САЩ във вътрешните работи на държавите, техния национален суверенитет и волята на хората: да оставят врага си жив.
Позволете ми да ви обясня, за да бъдем объркани заедно.

САЩ винаги се нуждаят от враг

САЩ обичат да събират хората около държавата си, като ги плашат. Това, което тe наричаt “национална сигурност”, всъщност съответства на психологията на сигурността на живота, която е най-голямата грижа на човечеството.

Винаги има враг и се казва, че той заплашва националната сигурност на САЩ. По този начин се правят усилия за легитимиране на всичко, което американската държава прави — от нашествия до преврати, и от незаконно подслушване на обществеността до тайни убийства. Когато става въпрос за национална сигурност, всичко върви; всичко е допустимо за САЩ.

Ето защо САЩ винаги предпочитат да съществуват с врага си и да се възползват от силата, която черпят от него. Благодарение на този враг, Вашингтон плаши своите съюзници, но ги събира около държавата си. Благодарение на този враг икономиката му процъфтява и става печеливша. Също така благодарение на този враг, той реализира своите империалистически цели.

Следователно САЩ осигуряват достатъчна, но прикрита подкрепа на своя враг, за да му позволят да живее. Това се променя само когато изтече срока му на годност.

Защо не свалиха Саддам през 1991 г.? 

Саддам Хюсеин е най-типичният пример за това. Саддам беше съюзник на САЩ, докато не стана негов враг с нахлуването в Кувейт. Ирак бе завладян в рамките на първата война в Персийския залив през 1991 г., но по някаква причина Саддам не беше свален. Интересно, нали?
САЩ никога не са давали задоволително обяснение. Въпреки това, благодарение на Саддам, те създадоха блок от съюзници за себе си в Близкия изток. Изградиха бази и продаваха оръжие на съюзниците си, за да могат да се защитят срещу Саддам.

Благодарение на Саддам, САЩ изградиха хегемонистичната структура, която искаха в Близкия изток, а освен това по този начин обезпечиха сигурността на Израел. Ясно е защо те не свалиха Саддам, нали?

Когато Саддам вече не беше полезен враг и на мястото му бе намерен нов враг, той бе убит с втората война в Ирак.

Някои режими щяха да паднат, ако не се бяха намесили САЩ

Има две неща, за които съм абсолютно сигурен.
Ако нямаше чуждестранна интервенция, Иран и Венецуела — двете страни, които САЩ наричат главни врагове — техните правителства биха били променени от техния народ поради собствените им вътрешни проблеми и корумпирани режими.

Миналата година въстанията в Иран достигнаха толкова сериозни измерения поради икономическата криза, че иранските ми приятели-експерти казаха, че ще има голям срив в страната и всъщност революционната гвардия ще извърши преврат.

Всеки път, когато американският президент Доналд Тръмп и израелският премиер Бенямин Нетаняху отправяха послания към народа на Иран да сменят режима, инцидентите незабавно спираха. Иранците незабавно спряха демонстрациите, за да избегнат клеймото „американски агенти“ или „израелски поддръжници“.

САЩ увеличиха базите си в Сирия и Ирак поради заплахата от Иран. Тя продължи да продава оръжия за милиони долари на десетки арабски страни, предимно на Саудитска Арабия.

Това, което е сигурно, е, че ако Тръмп не беше писал в „Туитър“ за Венецуела и не бе започнал операция срещу страната, хората така или иначе щяха да свалят правителството. Ето до тук са стигнали нещата.

Сега Мадуро ще остане на власт, като се противопоставя на американския империализъм. Що се отнася до САЩ, като сочат Мадуро като заплаха, те ще установят съюзи с другите латиноамерикански страни; те се укрепиха в Южна Америка, която считат за свой „заден двор“.

САЩ създават своя враг и го оставят да живее

Северна Корея е в същото положение. Не е имало нито една намеса на Северна Корея, но я сочат като „най-голямата опасност и враг“ от години. Благодарение на това, САЩ се установиха в Тихия океан, изтласкаха Китай и формираха огромен кръг от съюзници там. Те продадоха оръжия за милиарди долари на всичките си съюзници, предимно на Южна Корея и Япония, заради „заплахата от Северна Корея“.

Американската икономика е изградена върху военната промишленост и технологии. И двете изискват съюзник и враг. Ето защо САЩ обикновено създават свой собствен враг и му позволяват да живее. Тогава, когато са си свършили работата, те ги изхвърлят в кошчето за боклук.

Ще ни позволи ли всичко, което съм написал, да извлечем теорията, че „има скрит съюз между САЩ и техните врагове?“ Нека позволим на нашите умове да бъдат напълно объркани и да помислите за това.

Превод и редакция: Иван Христов, Фокус