Представителят на МВнР на Италия заяви, че страната му не признава Гуайдо за президент на Венецуела и е против реализирането на «либийски сценарий» във Венецуела.
Италия е против страна или група страни да определят вътрешната политика на друга страна.
След това последваха взаимоизключващи се изявления на различни министри, едни от които подкрепиха Мадуро, а други Гуайдо.
В резултат по въпроса за Венецуела вътре в коалиционното италианско правителство стана разкол — движението на Салвини бе склонно да подкрепи общоевропейската позиция за Венецуела, но Ди Майо застана рязко против подкрепата на американския сценарий, след което последваха публични изявления от страна на МВнР, че Италия не признава Гуайдо.
До момента правителството на Италия има следната позиция по различни въпроси:
- Необходимост от сваляне санкциите срещу Русия.
- Призиви за сваляне на Макрон във Франция и подкрепа на протестите на «жълтите жилетки».
- Призиви за ожесточаване на миграционното законодателство на ЕС.
- Обивения по адрес на Франция по повод нейната хищническа политика в Либия.
Италианското правителство определено се стреми да развали спокойствието на ЕС, тръгвайки в разрез с настоящия курс на Европа по цяла поредица от въпроси.
Наивно е да се счита, че Италия може да спре интервенцията, ако САЩ решат да я извършат.
Тези изявления на Италия по-скоро демонстрират засилващото се брожение сред сателитите на Вашингтон и нарастващите затруднения по поставянето на васалите под общ знаменател по повод поредната агресия.
Това, което по-рано се случваше лесно, вече среща отпор от най-неочаквани места.
Италия е втората страна след Турция, която публично застана рязко против политиката на САЩ със сила да бъде свален президентът на Венецуела.
Сега може да се очаква засилване на натиска върху италианското правителство и широка информационна кампания срещу «предателите на демокрацията».
Петя Паликрушева