Енди Земенидес, изпълнителен директор на Гръцко-американския съвет за лидерство, пише статия за електронното издание за водещия атински ежедневник Kathimerini, в която предупреждава, че оставката на Уес Мичъл може да има сериозни последици за Гърция, ако администрацията във Вашингтон не продължи очевидните му усилия да направи страната по-централна за американската политика в региона. Материалът е представен без редакторска намеса. Това съобщава Фокус.
Когато през юли 2017 г. държавният глава на САЩ Доналд Тръмп назначи Уес Мичъл за помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, американската преса и външнополитическите експерти бяха прекарали месеци в отправянето на критики към лидера на Белия дом заради вакантността на ключовия пост.
Като се има предвид напрежението с Русия и Турция и притесненията на европейските съюзници относно ангажимента на САЩ към НАТО, хората се чудеха как администрацията на Тръмп може да се ориентира по всички тези въпроси без поста на длъжностното лице, което по традиция отговаря за тях.
След само 16 месеца работа обаче Мичъл обяви оставката си, като аргументира решението си с лични причини и увери, че „напълно подкрепя» държавния секретар на САЩ Майк Помпео.
„Децата ми сега имат по-голяма претенция към времето ми, отколкото обществото», подчерта дипломатът. Трудно е — и често е несправедливо — да се оспорва някой, който отправя подобно твърдение, но много малко хора във Вашингтон или в Европа вярват на оправданието му.
Обърнах се към бившия посланик на САЩ в Европа с въпрос защо според него Мичъл се оттегля.
Отговорът?
„НАТО».
Високопоставен служител от Сената ми каза:
„Това не е добре» и бе категоричен, че „има политическа причина за това».
Още няколко други представители на Вашингтон отговориха на въпроса с различни варианти на „Това ме притеснява“.
Оставката на Мичъл очевидно няма да привлече внимание като това, което бе насочено към оставката на бившия министър на отбраната Джим Матис, но може да е също толкова значима.
Проблемите за поста на помощник-секретаря, останал незает за толкова дълго време през 2017 г., са също толкова неотложни. За да стане още по-лошо, заместникът на Мичъл също трябва да се пенсионира само за няколко месеца, което повдига въпроси за това кой ще ръководи европейската политика в администрацията на Тръмп във време на предизвикателства.
В писмото за оттеглянето си Мичъл заяви, че той е постигнал всичко, за което се е надявал след две години, но това е трудно да се повярва.
По средата на мандата на президента Тръмп, американско-европейските отношения се сринаха до най-ниските си нива от десетилетия насам.
САЩ и ЕС редовно се конфронтират по въпросите за търговията, от партньори станаХА антагонисти – поне по въпроса относно споразумението за климата и ядрената сделка с Иран.
Войнствената реторика на Тръмп — наричайки ЕС „враг“ и твърдейки, че САЩ са „разкъсани от нашите т.нар. съюзници“, в комбинация с неговите увещания към руския президент Владимир Путин, повдигна въпроси за ангажимента на САЩ към НАТО.
Президентът на Чикагския съвет за глобални въпроси Иво Даалдер, който беше американски посланик в НАТО в администрацията на Барак Обама, заяви:
„Оставката на Мичъл, която следва предишни оставки на всички най-високопоставени про-Европа и НАТО служители в Пентагона, изпраща тревожен сигнал към нашите съюзници в Европа за по-слаб интерес към континента.
Това означава нарастващи проблеми за Европа и вероятно по-дълбоко разделение през Атлантическия океан — точно това, за което Русия и Путин от години се стремят».
За Гърция предстоящото заминаване на Мичъл е особено важно. Той ръководи американската страна в Стратегическия диалог, проведен през миналия декември.
Мичъл изигра активна роля в насърчаването на приемането на Преспанското споразумение и затоплянето на отношенията между Атина и Скопие, които произтичат от договора, така че последващите действия след приемането му и ролята на САЩ в прилагането му внезапно бе поставено под въпрос.
Мичъл твърди, че няма сценарий, в който Турция да получи руските С-400 и американските F35s, комбинация, която би направила Анкара по-смела в агресията си в Егейско и Източното Средиземноморие. Този въпрос ще излезе на дневен ред по-късно тази година и не е сигурно дали някой, останал в администрацията във Вашингтон, е с подобни твърди позиции по въпроса като Мичъл.
Той бе доста агресивен по отношение на въпроса с Република Кипър. Накрая, той ръководи усилията на администрацията да преформулира стратегия за Източното Средиземноморие. Ще бъде интересно да се отбележи дали администрацията ще продължи очевидните усилия на Мичъл да направи Гърция по-централна за американската политика в региона.
Ако оттеглянето на Мичъл е наистина свързано с Русия и е част от опита на Тръмп да премахне всички „хардлайнери“ по отношение на Москва, възниква още един въпрос за Гърция и Кипър. И Атина, и Никозия — но особено правителството на Алексис Ципрас — предприеха смели и неочаквани действия.
Част от западните похвали за споразумението от Преспа са мотивирани от усещането във Вашингтон, че „Балканите са се върнали, а Русия отново е в региона“.
Оставката на Мичъл е достатъчно важна, но ако сигнализира за промяна в ориентацията на САЩ към Гърция, става неясно до каква степен смелостта на Атина на този фронт ще бъде оценена във Вашингтон.
Превод и редакция: Тереза Герова