Свидетели сме как държави, претендиращи да са стожери на демокрацията са сред основните автори, положили подписите си под ключови универсални документи, конвенции и международни договори, които позволиха планетата да не преживее нова деструктивна световна война, днес се опитват да извършат контролиран държавен преврат във Венецуела, използвайки с известни нюанси сценариите, които сработиха в Бразилия, Аржентина и т.н.
Аргументите за намеса във вътрешните работи на една страна в последствие се оказват без съдържание, но държавата обект на „демократичната намеса“ потъва в анархия и хаос. Примери бол – Ирак, Либия, Украйна и др.
Тук СС на ООН трябва да вземе спешно отношение и да се прекрати този сценарий, който не вещае нищо добро. Следващата в списъка на дестабилизация ще бъде Колумбия — примирието между основните враждуващи групировки (ФАРК, ЕЛН, ЕП и др.) с колумбийското правителство и паравоенните виси на косъм. И така, ефектът на доминото ще продължи в този континент и старите кошмари на репресивност и държавен тероризъм ще се възродят с нова сила.
Свидетели сме в случая с Венецуела на поредното незачитане на Международното право и основните принципи, които са залегнали в него:
— суверенно равенство между страните;
— равноправие и право на народите да се разпореждат със своята съдба;
— неприлагане на сила и заплаха със сила, в това число и
— въздържане от действия, които биха дестабилизирали правовия ред и вътрешната сигурност на една страна. (Да си спомним за контрите в Никарагуа);
— нерушимост на границите и уважаване на териториалната цялост на държавите;
— решаване на споровете по мирен път;
— ненамеса и въздържане от намеса във вътрешните работи на страната;
— уважаване на правата на човека и основните свободи;
— развиване на равноправно сътрудничество между държавите;
— всяка страна е длъжна добросъвестно да изпълнява поетите задължения по международно право.
В Хартата на ООН е залегнал императивно принципът, че всички членове на организацията ще се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или от употреба със сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации.
Изброените по-горе принципи далеч не са всички, които действат в момента, но те са основните, около които е изградено съвременното международно публично право и регулират ДЕСТРУКТИВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ в отношенията между държавите. Не случайно, те са закрепени в преамбюлите и/или в първите членове на много двустранни и многостранни споразумения и се потвърждават всеки път на форуми, срещи, декларации, конференции и т.н.
По-важните основни документи, с универсален характер са Устава на ООН, Декларацията за принципите на международното право през 1970 г., Заключителния акт на Съвещанието по безопасност и сътрудничество в Европа през 1975 г. и други.
Дори не е изключение и в регионални организации като Европейския съюз – първичните договори са серия международни договори между страните членки — чл.3 т.5 – „В отношенията си с останалата част от света Съюзът /… / допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите /…/ и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Консолидирана версия.
Или Северноатлантическия договор за създаването на НАТО в своя Преамбюл и в чл. 1 също декларират спазването на част от тези основни принципи.
Принципите, за които ставна дума, едни са възникнали в хода на хилядолетната история на човечеството, други, са се появили на по-късен етап, но всички те, укрепват и спомагат за запазване на системата на международните отношения, съдействат за нормалната й дейност, за развиване на диалога и сътрудничеството между държавите с различна социална, културна, политическа и религиозна система на управление и степен на развитие.
Благодарение на това, имаме един относително стабилен мир, който продължава десетилетия. За съжаление, все по-често напоследък сме свидетели през последните две-три десетилетия как тази следвоенна система на мирните отношения се разрушава и поддържането й става все по-трудно и това е заплаха за международната сигурност и мир.
Да не допускаме сриването й, а да се даде възможност за нейната реформа по мирен начин, защото другите възможности са силно деструктивни, да не кажа унищожителни.
Георги Караславов
Георги Караславов, освен внук на знаменития български писател, е отличник от УНСС „Международни отношения“, специализирал във Вашингтон и МВФ „Финансова политика“, завършил Дипломатическа академия в Мадрид по европейски политики, подкрепен от чл. коресп. Александър Янков, акад. Антон Дончев, проф. Димитър М. Иванов. ученик на едни от създателите на европейското право и активни дипломати в европейската политика в Испания и ЕС.