Раните на Северна Ирландия са дълбоки: Кървавата неделя, Енискилън, междуобщностите убийства на католици и протестанти в Белфаст от паравоенни групи от двете страни и стрелбите и силовите действия на британските сухопътни войски и Кралската полиция на Ълстър.
Времето не е излекувало напълно омразата, недоверието и страха на въвлечените в десетилетния конфликт, отнел живота на над 3700 души и до голяма степен приключил с мирното споразумение от 1998 г. Сега силното съсредоточаване на Брекзит върху бъдещето на границата между Северна Ирландия и Република Ирландия поражда тревога от ново насилие.
Страховете, че мрачните дни на «Смутовете» може да се върнат, са подклаждани от неотдавнашна експлозия и отвличания във втория по големина североирландски град Лондондери, известен още като Дери. За насилието е заподозряна «Нова ИРА (Ирландска републиканска армия)».
Друго нещо, което не помага: споделящото властта правителство на Северна Ирландия е временно спряло работа от две години заради спор между главните протестантски и католически партии.
Нека да погледнем назад към конфликта, обхванал Северна Ирландия и разпространил се в основната територия на Великобритания, последвалия мир и възможността барутният погреб да пламне отново.
СМУТОВЕТЕ
Шестте графства на Северна Ирландия са част от Обединеното кралство. Повечето католици в района, които в миналото са били подложени на дискриминация, се стремяха към обединение с Република Ирландия на юг. Те станаха известни като националисти или републиканци. Повечето протестанти настояваха да останат в унията между Великобритания и Ирландия и станаха известни като юнионисти или лоялисти.
Британските сухопътни войски, първоначално разположени, за да защитават католическите общини от протестантски нападения през 60-те години на 20 век, бързо бяха възприети като окупационни сили от републиканските общини, които трябваше да защитават. Масовите арести и интерниране на хора, заподозрени във връзки с ИРА, през 1971 г. затвърдиха тази представа.
ИРА започна бомбена кампания у дома и в основната територия на Великобритания, при която вземаше на прицел мирни граждани в заведения и магазини, както и военни мишени. Протестантските паравоенни групи «Доброволчески сили на Ълстър» и «Отбранително дружество на Ълстър» също така бяха отговорни за редица убийства и зверства. Паравоенните групи от двете страни също така се занимаваха с изнудване и рекетиране на собствените си общини.
ЖЕРТВИТЕ
От всички събития Кървавата неделя е това, което продължава да отеква днес: британски войници убиха 14 невъоръжени протестиращи католици в Лондондери през 1972 г. На свой ред ИРА беше широко осъдена за бомбеното нападение в Енискилън във Възпоменателната неделя през 1987 г., когато бяха убити 11 души.
А имаше някои видни жертви на конфликта: превърналият се в икона член на ИРА Боби Сандс, който обяви гладна стачка, умря в затвора през 1981 г.; братовчедът на кралица Елизабет Втора — адмиралът от флота Луис Маунтбатън, беше убит от ИРА през 1979 г.; Маргарет Тачър за малко избегна същата участ, когато ИРА взриви бомба в хотела, използван от нейната Консервативна партия в Брайтън през 1984 г., при което бяха убити петима човека.
СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ РАЗПЕТИ ПЕТЪК
До 1994 г. британското правителство забраняваше гласовете на няколко републикански лидери, включително Джери Адамс и Мартин Макгинес, да бъдат излъчвани по телевизията или радиото — вместо това бяха използвани актьори. Това беше странна практика, която подчертаваше дълбоко вкорененото подозрение и резервираност към всяко мирно споразумение, след като насилието неумолимо продължаваше през последното десетилетие на 20 век.
През декември 1993 г. британският министър-председател Джон Мейджър и неговият ирландски колега Албърт Рейнолдс обявиха Декларацията от Даунинг стрийт, очертала техния подход към възстановяване на мира въз основа на съгласие между всички заинтересовани.
Това доведе до Споразумението от Разпети Петък през 1998 г., установило историческо, споделящо властта събрание, което пое от Лондон някои от правомощията за вземане на решения. Споразумението също така намали операциите на британската армия в Северна Ирландия.
Това да видиш непримиримите някога врагове от свързаната с ИРА републиканска партия «Шин фейн» и демократичните юнионисти на една маса с тогавашния британски министър-председател Тони Блеър беше гледка, носеща нова ера на надежда, макар и несигурна.
БРЕКЗИТ И КАКВО МОЖЕ ДА ДОНЕСЕ БЪДЕЩЕТО?
Изгледите за възстановяване на твърдата граница между Ирландия и Северна Ирландия, когато Великобритания напусне ЕС, пораждат страхове от завръщане към старата действителност, при която контролните пунктове на британските сухопътни войски, стрелбите, бомбените нападения и контрабандата на оръжия бяха нещо нормално. Сега има свободно движение на хора и стоки между едната и другата страна, което много допринася за стабилността, търговията и икономическия растеж.
Някои в британската Консервативна партия се дразнят от влиянието на Дъблин в Европейския съюз и способността му да налага вето върху всяка сделка, позволяваща връщане на твърдата граница.
Канцеларията на Тереза Мей отхвърля съобщенията, че министър-председателката обмисля преразглеждане на условията на споразумението от Разпети петък. Мей обаче казва, че иска още преговори за «предпазния механизъм», който предвижда да остави Обединеното кралство в митнически съюз с ЕС, за да се избегнат проверки на ирландската граница. Той е замислен като временна мярка, която да действа, докато бъде намерено трайно решение.
Но подкрепящите Брекзит британски депутати се страхуват, че с него Великобритания може да бъде хваната в капан, като бъде обвързана за неопределено време с търговските правила на ЕС.
Има групи, които ще се стремят да се възползват от продължаващата несигурност. Но тези, които биха се опитали да провалят трудно извоювания път на Северна Ирландия към стабилност, нормалност и някакво благоденствие, едва ли някога ще спечелят народната подкрепа, която имаха, когато бушуваше конфликтът. /БТА/Тамер Факахани от Асошиейтед прес