На 23 януари 1962 година екипажът, начело с летеца-изпитател И.М. Сухомлин (втори летец — А.С. Липко, щурмани — П.Н. Руднев и А.Г. Иксанов, бортинежнер — А.И. Дралин) започнаха изпитанията на първия съветски самолет с далечно радиолокационно наблюдение Ту-126.
Мобилните системи за ДРЛО трябваше да решат проблема с разгръщането на плътна мрежа наземни средства за радиолокационно наблюдение, изискващи огромни финансови средства и време.
През 1958 година били определени първите изисквания към подобен комплекс и към самолета, на който той трябвало да бъде разположен.
Избраната и внедрена в проекта за РЛС «Лиана» тогава се считала за истинско чудо на техниката.
Тя позволявала да се откриват въздушни цели на разстояние от 100 до 350 км в зависимост от техните размери, а моските цели от типа «крайцер» — на далечина до 400 км.