Документален филм за отношенията между България, СССР и Русия.
По-рано съобщихме, че цар Борис ІІІ (1894-1943), когото мнозина днес величаят като спасител на българските евреи и го кичат с паметни плочи по тоя повод, е изрекъл шокиращи откровения на омраза срещу евреите, които «създават морално разложение и родоизмяна».
Неговите думи пред Светия синод на БПЦ по нищо не се различават от антиеврейските тиради на Хитлер и Гьоринг.
Невероятно раздвоение на личността?
Лошият цар изпраща с еднопосочен билет евреите в Треблинка, а добрият цар ги изселва в българските концлагери, създадени след 1940 г.
Това се случва през пролетта на 1943 г., когато македонските евреи са вече дим в небето.
Строгите църковни протоколи са категорични.
Пет пълни със смърт и издевателства антиеврейски закони са одобрени и подписани от самото Величество.
Не друг, а Богдан Филов в своя дневник със задоволство потвърждава истинността на тези факти.
Може би това е един от малкото, ако не и единственият случай, когато Борис ІІІ се изтървава публично да оповести какви мисли таи у себе си за българските евреи.
Пък и за европейското еврейство.
