За пръв път след повече от 25 години в журналистиката съм изправен пред един феномен или парадокс — да пиша статия в отечеството си, а публикуването й ден по-късно да се случи в съвсем друга държава, със сменено име и сменен конституционен ред.
Парламентарното заседание в петък, насрочено за 12 часа, не започна цели три часа след определеното време.
От друга страна сигналите, които идваха преди заседанието бяха, че парламентът все пак ще гласува конституционните промени, с което Република Македония ще престане да съществува като държава и ще се преименува в нов субект като Северна Македония.
Това, което искам да изтъкна по този повод и в този исторически момент, за да остане записано за сегашните и бъдещите поколения, са условията и обстоятелствата, при които се стигна до тази ситуация.
Колкото и да твърди някой, че това е исторически договор и инвестиция в бъдещето, на всички им е повече от ясно, че през целия период, месеци наред Република Македония бе принуждавана да капитулира с извиване на ръцете и против всички международни правни норми, декларации и стандарти. Ние дори доброволно и съзнателно «амнистирахме» присъдата на Международния съд в Хага против Гърция, т.е. амнистирахме Гърция от всякаква вина, макар съдът да реши съвсем друго нещо. /Международният съд в Хага постанови, че Гърция е нарушила член 11 от Временната спогодба между двете страни с блокирането на приемането на Македония в НАТО на срещата на високо равнище в Букурещ през 2008 г. — бел. ред./
Случаят с Македония вероятно ще се изучава като уникален пример в международното право, както и в рамките на местните конституционни и законови клаузи.
Затова е честно да се признае пред гражданите, че горчивият вкус на въпросния компромис усещат всички — и управляващите, и опозицията, макар да се опитват повече или по-малко да прикрият това.
Когато кутията на Пандора бе отворена стана ясно, че шантажите и пазарлъците се превръщат в наша върховна политическа доктрина, вместо всички отворени въпроси и проблеми да се решават чрез институциите на системата, чрез разписани законови процедури, и разбира се, по никакъв начин в противоречие с правовата държава, т.е. във вреда на нашите национални интереси.
Беса и Алиансът на албанците впрочем приложиха същия метод /условия, шантаж и отстъпки/, с които по-рано бе осигурено желаното мнозинство от две трети.
Шантаж за глас. След като преди това мина амнистията, вероятно политическите играчи мислят, че вече всичко може да мине.
И докато в парламента продължават драмата и пазарлъците, необходимо е да се върнем за малко към историята, за да се опише и да се разбере значението на момента, някога и сега. Македонските граждани направиха ясния си избор за самостоятелна, независима и суверенна държава под името Република Македония на референдум, който се състоя на 8 септември 1991 г.
Огромният, незапомнен отклик на избирателите, 95,09 процента от които отговориха със «за», ясно отразява волята на македонския народ. Подобни цифри и такъв отклик след това нямаше на нито едни парламентарни, президентски и местни избори или друг вид на гласуване в държавата. Резултатите сами по себе си говорят за успеха на този референдум. Но не е само откликът.
Еуфорията, щастието и празнуването, които следваха дни и месеци след това сред гражданите, не могат да се опишат с думи. Какво е положението сега?
Парламентарните дебати за гласуване на ново име на държавата от самото начало на процеса до вчера бяха съпътствани от серия политически скандали и правни неясноти. Двама-трима политици седнали един срещу друг преговарят и договарят какво да остане и какво да отпадне от конституцията. Стигнахме дотам да се преговаря дали изразът «македонско» трябва да остане като описание за гражданството или трябва да отпадне, защото не било в съгласие с нечии етнически чувства!?
Всички депутати, които тези дни бяха изправени пред предизвикателството кое копче да натиснат, носят товар, тежък като планина. В някои бъдещи политически мемоари и спомени всичко това вероятно ще бъде детайлно обяснено и описано.
При това не трябва да се забравят провалилият се референдум на 30 септември 2018 година, протестите и недоволството на гражданите и, разбира се, продължаващото потъпкване на принципите на правовата държава и международното право.
Всички тези факти ще останат да ни тежат, когато се събудим в новоименуваната държава. И, разбира се, най-много ще тежат на политиците, чиито отговорности са най-големи. Но от друга страна завинаги ще остане и въпросът дали влизането по този начин в НАТО или ЕС е в синхрон с ценностите и стандартите, за които се застъпват тези две организации.
Казват, че целта оправдава средствата, но с ниски средства не могат да се постигат високи цели. Западните политици и всички онези, които директно или индиректно бяха включени в натиска и разбиването на Македония, може би ще има за какво да се срамуват.
Впрочем тъкмо тези реномирани и високоценени западни авторитети като британския «Икономист» например, в своя най-нова информация оценяват Македония като «хибриден режим». Но това е само политическа класификация.
Страхувам се, че с хода на времето, с натиска, промените и отстъпките, които тепърва ще следват от хибриден режим може да се претопим в хибридна нация.
За да стане по-ясно, хибрид е, когато насилствено се вмъкват или модифицират различни морфологични или генетични свойства на определен избран субект. С хода на времето подобен хибрид може напълно да изгуби своите автохтонни свойства и характеристики и да се превърне в нещо съвсем друго.
Онези, които си мислят, че това е краят и от утре ще започне да тече мед и мляко в Македония, сериозно се лъжат. Това е само началото на един дълъг и труден процес, изпълнен с постоянни заплахи, шантажи и опити за деградация.
Гръцки източници вече обявиха, че са поискали ревизия на всички македонски учебници и изхвърляне от тях на всичко, което не им харесва.
При това не трябва да забравяме, че преговорите с ЕС са дълъг процес. При отварянето на всяка нова глава Гърция, България или друга членка може да започнат да предявяват нови и нови искания и да ни поставят като условие тяхното изпълнение, независимо дали това ни харесва или не. Всичко това е път в неизвестното, с много скрити капани и подводни камъни.
Македония поне досега не показа твърда и принципна преговорна позиция и в този контекст от нас ще се очаква да отстъпваме винаги, когато поискат това. Установената система на пазарене, шантаж и поставяне на условия на местната политическа сцена също така ще продължи. При това ще се увеличават и апетитите, и исканията на политическите играчи.
Всичко това вместо до помирение и обединение може да доведе до все по-голямо сегментиране във всеки план. Постепенната загуба на националните характеристики ще създаде по-благоприятна почва за разни хибриди.
Затова е и дилемата в заглавието «ако това е началото, какъв ли ще бъде краят».
Наистина, може ли някой да предвиди края, който се представя като рай на гражданите?
/БТА/Александър Димковски, в. «Нова Македония»