Генералният директор на ОАО «Уралвагонзавод» Олег Сиенко информира за плановете за производството на бойната машина за подкрепа на танкове (БМПТ) на базата на платформата на «Армата».
Проектът има неофициалното название «Терминатор-3» и вече е характеризиран от експертите от аналитичния център на изданието The National Interest като особено опасен за сухопътните сили на САЩ, защото става дума за система, която напълно дискредитира цялата американска сухопътна военна стратегия.
Съвременната организационна структура на сухопътните сили на САЩ е създадена след Втората световна война и е на базата на опита на американската армия в следващите конфликти.
На първо място тя се отнася до реализирането на концепцията за максималното изпреварващо огнево въздействие.
Позициите и тежкото въоръжение на противника трябва да се унищожават чрез ракетно-бомбени удари, с артилерийски огън, миномети и танкови оръдия.
Пехотата се използва във финалната част за окончателното прочистване на територията и събирането на трофеи.
Най-нагледно стратегията бе видяна при формирането на доктрината «Шок и трепет» (Shock and Awe, 1996 г) и бе реализирана в операцията «Иракска свобода» (нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 година).
Опирайки се на пълното превъзходство във въздуха и липсата на здрава линия на фронта, американската войска чрез бригадни колони извърши серия от разсичащи заобикалящи маневри с цел локализирането на възлите на отбрана на иракската армия, лишавайки я от подвижност, пресече линиите й на снабдяване и дезорганизира системите на управление.
Имайки в авангарда си танкови батальони, настъпващите американски части се стремяха да унищожат иракското тежко въоръжение на дистанция около 1600-2200 метра.
В значителна степен успехът бе налице от превъзходството на американската армия по отношение средствата за разузнаване и топловизьорите, които демонстрираха превъзходството през нощта и при лошите климатични условия, в частност при дим и пясъчни бури.
Ако разкритият възел на отбрана след първия удар не е завзет, по неговия периметър се оставят патрули от наблюдатели, а сухопътните сили заобикалят и продължават по-нататък.
Ликвидирането на обкръжените групировки влизаше в задачите на пехотата от втория ешелон, тя се движи с откъсване от 12-20 чаа от бойните редици на първа линия.
В резултат на което още през 19-ия ден на операцията — 9 април — войската на антииракската коалиция завзе Багдад, а на 1 май 2003 година всяка организирана съпротива от страна на армията на Ирак, генералитетът, който бе просто купен от американците (това, между другото, е твърде ефективна военна стратегия), беше ликвидирана.
Независимо от старанията на западните СМИ във възхвала на превъзходството на американската сухопътна стратегия, дори в Ирак бяха отбелязани нейните уязвими места.
Преди всичко — критично високата зависимост от огневата подкрепа от страна на авиацията и рязкото падане на ефективността на частите в близък контактен бой, особено там, където подкрепата на пехотата от страна на артилерията и танковете се оказа невъзможна.
Това най-нагледно се прояви в боевете за Киркук, Мосул и особено в битката за Фалуджа през април 2004 година (потушаване на въстанието на местното население със
силите на 82-а въздушно-десантна дивизия на САЩ).
От опита от боевете в Ирак и операциите в Афганистан командването на американската армия направи своите изводи. Основно ударно средство при сухопътен бой е артилерията, а също ударните самолети и вертолети.
Но когато те липсват, дистанцията на огневото въздействие върху противника на 2 км гарантира превъзходство, защото танковете съветско/руско производство Т-55, Т-64 и по-ранните модификации на Т-72 успешно биваха поразявани от М1 «Абрамс».
С това пехотата на противника се лишаваше от танково покритие на дистанция и по-нататък се унищожаваше чрез огън на крупнокалибрено оръжие.
В частност, с автоматичното 20-мм оръдие М242 «Бушмастер» БМП М2 «Бредли» и 12,7 мм и с картечниците М2 «Браунинг» БМП М1126 «Страйкер».
Новата структара на ВС на САЩ се базира на приетия през октомври 2015 година полеви устав FM 3-96 «Бойна бригада».
Уставът ще бъде вкаран в сухопътните войски към 2030 г.
Към това време армията трябва да наброява 59 бойни бригади, в това число: 10 бронетанкови, 8 бригади «Страйкер», 14 леки пехотни.
Всяка от тях има бойна автономност до 3 денонощия, в случай на голям конфликт и до 7 денонощия при изпълнение на миротворчески мисии и конфликти с ниска интензивност.
Командването на армиите на САЩ твърди, че бригадата може да бъде разгърната за 8-9 часа и да вземе под пълен контрол обстановката в радиус до 50 км.
Появата на информация за руски разработки в областта на бойните машини за поддръжка на танкове (проектът «Рамка-99») първоначално не предизвика тревога след американското командване.
Първият образец Обект 199, който по-късно бе наречен «Терминатор», представляваше шаси от танка Т-72А със замяна на купола с автоматизиран модул на въоръжение, състоящ се от две 30-мм оръдия 2А42, 7,62мм картечница, четири пускови установки ПТРК «Атака-Т», а също с два автоматични гратомета АГС-17 «Пламя»
Независимо от широката гама на въоръжение и наличието на ПРО ракети с радиус до 6 км, като цяло машината се считаше за руски аналог на БМП М2 «Бредли» модификация на М2А2.
Допълнителното снабдяване на Обект 199 с по-съвършени средства за разузнаване и целеполагане, внасянето на някои конструктивни усъвършенствания и поставането на комплекса за динамична защита «Реликт», превърнало се в проекта БМПТ-72 «Терминатор-2», също не бе оценено по достойнство от американското командване.
Защото и двата проекта не бяха приети въоръжение в руската армия.
Според наличната информация, «Терминатор 3» е БМПТ на базата на самоходната платформа на «Армата», аналогична на най-новия танк Т-14, с наличието на автоматичен боен модул АУ-220М, разработен от АО ЦНИИ «Буревестник».
Главната му отличитнелна черта е 57-мм оръдие, разработено за леки бойни кораби и адаптирано към сухопътни условия.
Имайки скорост на стрелбата 300 изстрела в минута, далечина на стрелбата до 16 км и височина от повече от 4 км, бойната машина гарантира поразяването на всички типове въздушни и наземни цели.
Модулът се разработва в рамките на руско-френския прокет за тежка БМП АТОМ, след което бе използван в новата модификация на БМП-3 «Деривация», който в момента преминава през изпитания.
Преминавато към калибър 57 мм е обусловено от необходимостта да се гарантира огнево поразяване на укрепени и бронирани цели на дистанции, които надхвърлят далечината на ефективния огън на западните противотанкови средства, кои средно достигат 3.5 хиляди метра.
Оръдието на модула АУ-220М пробива над 100 мм броня на дистанция над 4 км.
Стандартна многоетажна панелна сграда се пробива от 4.5 км.
В съчетание с картечницата и автоматичния гранатомет, а също със средставата за откриване и прицелване, модулът обезпечава надеждно огнево покритие на танкове и пехота на далечина, която 2.4 пъти превъзхожда дистанцията на ефективен огън както на М2 «Бредли», така и на БМП «Страйкер» от всички модификации, включително
М1128, въоръжен със 105-мм оръдие М68, а също с противотанкови ракетни комплекси, които са на въоръжение в НАТО.
Появаха на подобна машина в бойните редове на танковите и механизирани батальони и/или бригади, а също снабяването с модула АУ-220М БМП-3 на въздушно-десантните войски, тяхното поставяне в тежките БМП «Курганец», означа следното: американските сухопътни войски ще бъдат лишени от тактическа основа за доминирането им в бой — поразяване на целите над пределите на далечината на ответния огън.
Така американските сухопътни сили в близките 5-6 години ще изгубят способността да се противопоставят ефективно на равен в технологично отношение противник.
News Front ПП