Движението на «жълтите жилетки» във Франция е реакция на егоизма на елита, който не иска да си спомня за съществуванета на работническата класа, твърди френският социолог Кристоф Гийюи.Както обяснява Гийюи, ставаме свидетели на въстание срещу дълбоко егоистичния и тъп елит, включващ в себе си голяма част от СМИ.
Формално нашият глобализиран икономически модел работи добре. Той произвежда много блага. Но той не се нуждае от работата на болшинството от населението.
Всъщност моделът се нуждае от ръчен труд, от черноработници и даже от малки предприемачи извън пределите на големите градове.
Париж създава достатъчно благосъстояние за цяла Франция, както и Лондон за Великобритания.
Но обществото не може да се изгражда около това.
«Жълтите жилетки» са обединени около това, че те живеят в районите, в които не е останала почти никаква работа.
Те знаят, че дори ако днес имат работа, то още утре могат да я изгубят и да не намерят нищо друго в замяна.
Ръстът и динамизмът в най-крупните градове е налице, но хората не могат просто така да пристигнат в тях.
Градовете са недостъпни, поради растящата цена на жилищата.
В самите градове е налице огромно неравенство.
Икономиката в Париж се нуждае от ръководни кадри и квалифицирани професионалисти.
Париж се нуждае предимно от работници-имигранти — за строителната индустрия, ресторантьорското обслужване и т.н.
Бизнесът разчита на тяхната евтина, почти безплатна работна ръка.
Проблемът е в това, че извън пределите на големите градове както и преди продължават да живеят хора.
Всъщност, селското население съставя голяма част от френския народ.
Новата буржоазия е налице, но, докалкото тя е много готина и прогресивна, се създава впечатлението, че повече няма класов конфликт.
Наистина, трудно е да бъдеш срещу нея, защото новата буржоазия заявява, че НЕ са й безразлични бедните и малцинствата.
Но всъщност точно тези хора в голяма степен са виновни за това, че работническата класа остава без работа.
Те не само получават големи печалби от глобализираната икономика.
Те породиха държавния културен дискурс, който превръща работниците в пропаднали хора.
Помните ли, Клинтън ги нарече хора, «достойни за съжаление».
Подобно отношение към работническата класа битува във Франция и Великобритания.
На тези хора гледат като на някакво племе от дебрите на Амазонка.
Проблемът на елита е в това, че това племе е много голямо.
Петя Паликрушева
Източник: