Близкоизточните интервенции на САЩ в последните 40 години в голяма степен се оказаха неудачни, доказвайки, че военната окупация не може да доведе до спасение от екстремизма и хаоса, пише Алиреза Ахмади за The National Interest.
Според него, този факт трябва да се отчита от всички политически кръгове в САЩ, които критикуват Тръмп за решението му да изведе войската на САЩ от Сирия и Афганистан.
Идеята на Тръмп да изведе войската от Сирия и Афганистан беше посрещната «с потоци от критика» от страна на вашингтонските СМИ и външнополитическия елит.
Тяхната реакция се оказа толкова остра, че се наложи американският президент да смекчи първоначалното си решение, счита Алиреза Ахмади в The National Interest.
«Моллите в Техеран ще ликуват, виждайки признаците на слабост на още един американски президент», се твърди в редакторската колонка на The Wall Street Journal.
Подобни доводи доказват, че привържениците на «военния авантюризъм» се опитват да се възползват от емоциите. Те твърдят, че САЩ рискуват да останат без «значителен лост», който би позволил на Америка да изиграе забележима роля при планиранетно на следвоенното бъдеще на Сириия и да ограничат или дори да изгонят от страната силите, свързани с Иран, отбелязва авторът на статията.
«Подобна критика не е способна да вземе предвид уроците, получени след 40 години бойни операции на САЩ в Близкия Изток.Прехваленото американско присъствие не винаги формира правилна политическа ориентация.Очевидни примери за това са Ирак и Афганистан», пише аналитикът.
Според Ахмади, американците също не се успели да въздействат върху поведението на страните по време на експедицията в Ливан. Не са успели да променят външната политика на Иран, независимо от това, че страната е била в относително пълно военно обкръжение в рамките на десетилетия.
Мнението, че САЩ ще могат да се възползват от контрола над северна Сирия, за да формират следвоенната държава и да изгонят подкрепяните от Техеран групи, винаги е било теоретична идея без конкретен план за действие.
Нещо повече, трябва да се отчита фактът, че много проирански сили се състоят от сирийски граждани, подчертава авторът на статията.
«Твърде е вероятно Дамаск и неговите съюзници да работят над гарантиране сигурността на останалата част на страната, очаквайки излизането на американците.Обикновеният факт, който се превърна в определящ за голяма част от конфликта, е, че такива държави, като Иран и Русия, имат по-жизненото важни интереси в Сирия, отколкото далечната свръхдържава», твърди аналитикът.
Някои твърдят, че «стратегията на отстъпление» от Сирия ще доведе до хаос и ръст на екстремиза, както при извеждането на американските войски от Ирак.
Повтаряйки довода на администрацията на Буш, журналистът от The New York Times Дейвид Сенгер заявява, че разполагането на войски в Близкия Изток е «ключов елемент, който не позволява на терористите да достигнат до американските брегове».
Но «безкрайната военна окупация» на голяма територия от Близкия Изток няма да спаси САЩ от борбата с терористите и хаоса.
Голям брой групировки, в това число Хизбулла, Талибаните и Ал Кайда, набраха сила или дори се създадоха под носа са американските войници и морски пехотинци, твърди авторът.
«Трудно е да се кажа каква точно ще бъде американската политика в Сирия и кога оттам ще напуснат Въоръжените сили на САЩ, ако те въобще направят това.Но всяка политика е твърде вероятно да се окаже недостатъчна, ако не отчита историята на американските военни интервенции в региона», завършва Ахмади.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/blog/middle-east-watch/what-should-we-learn-40-years-us-intervention-middle-east-41542