15 януари 2019-Нюз Фронт.
Украйна, Молдова и Грузия. Тези три страни нямаше да имат толкова много общи неща, ако в един „прекрасен” момент не се бяха случилио питите да бъдат ориентирани в посока западен курс.
А докато новоизпечените им западни «партньори» всячески ги използват в личните си цели, прословутата европейска интеграция благополучно е заседнала в плашещи реалии.
Социологическите проучвания показват, че европейският път не се е получил за сега в нито една от посочените страни, въпреки че резултатите от стремежа към него за всяка от тях са различни.
Например, и в Молдова, и в Украйна хората признават, че корупцията при тях е един най-сериозните проблеми.
В Грузия по този въпрос се притесняват по-малко, въпреки че, това не означава, че такъв проблем отсъства. Просто грузинците не свързват корупцията с обществения сектор. Въпреки, че ако вземем най- свежата ситуация- епидемиологичната опасност от нов вирус свински грип, която покосява Грузия и заплашва да обхване Европа, то какво ако не корупция е в дъното на това. Ако Михаил Саакашвили не беше взел някого парички от САЩ, за да открият в страната му военно-биологическа лаборатория за секретни разработки на смъртоносни вируси и биологическо оръжие, сега може би 15 души нямаше да са мъртви.
Проблемите на жителите на Грузия, Молдова, Украйна са много. И населението от трите страни е на мнение, че нивото на безработност и жизнен стандарт при тях, предизвикват съмнения относно компетентността на властите.
А и тези въпроси вместо да се решават някак и да се работи по тях, се отлагат през времето, с което стават все по-сериозни. А това, като следствие води до появата на явлението «никаква» икономика, което пък от своя страна се превръща в благоприятна почва за появата на «благодетели», «доброжелатели» от вън, които са готови да дават определени суми на властите, но за определени услуги. И ето ти купена държава.
Затова можем да си обясним, защо въпросът с миграцията вълнуват жителите на Грузия у Молдова, и защо толкова много граждани от там заминават някъде в чужбина, за да работят и хранят семействата си.
А недоволството от политическата нестабилност е обединяващ фактор и за молдовци, и за украинци.
Ярък пример за политическа и въобще всякаква несъстоятелност можем да видим в лицето на Порошенко, който вместо да се грижи за живота, здравето и благоденствието на украинският народ го избива.
Що се отнася до Молдова, там поне населението не се избива ( Порошенко просто е ненадминат в класацията антилидер). Но пък властта се държи от криминален авторитет ( Владимир Плахотнюк), който винаги е готов да взема пари от западните «партньори», при това не му мига окото, и да ги врътне и тях, и успява да си позволява даже да «уволнява» временно президента на Републиката, ако това се налага.
И ако политическият «елит» на тези страни, вместо да се занимава с държавно управление, както би следвало, просто се грижи за собствения си интерес, позволявайки на Запада да се възползват от държавата, то гражданите на тези страни се вълнуват от проблемите и последствията, които възникват.
Украинците се притесняват ( освен основното- да останат живи на първо място), че националната им валута се обезценява, а това означава, че доходите на всеки украинец стават нищожни. Порошенко това не го касае, тъй като той е на заплата при Вашингтон- а от там му плащат в долари.
Притесняват се още и за отношенията с Русия, и за растящата изкуствено създавана русофобия, след кървавият майдан и идването на незаконната власт в лицето на Порошенко.
В Молдова гражданите виждат как ситуацията с инфраструктурата вместо да се развива, деградира с ярка динамика, дори в столицата Кишинев. ( И това по време на процеса на «заветната» евроинтеграция).
В Грузия успешно възкръсва мафията, защото когато няма политически ред в страната, все ще се намери кой да вземе нещата в свои ръце. От там нататък какво ще прави с тях, е съвсем отделна тема за разсъждение.
И всичко гореизложено може да продължава с още и още моменти, описващи катастрофалните последствия от следването на «европейските ценности». Както отбелязахме по-горе, най-трагична е ситуацията с Украйна, тъй като там се случи чудовищно обезценяване на човешкият живот като цяло.
А това, че по пътя на европейската интеграция, тези държави днес са по-зле от когато и да било ( мълчим за нашата ситуация, и за други държави), и понятияето «суверенитет», национални интереси и достойнство са продадени на безценица, остава единствената надежда, че не е далеч тежкото пробуждане на народите, които обичат страната си, и искат да живеят в нея…
Когато осъзнаят, че никакви приказки и обещания за сладък европейски живот, няма да им решат проблемите