Ешелонът с танкове Т-34, предадени на Русия от Лаоската Народно-Демократична Република, продължава движението си по Транссибирската магистрала.
В Иркутск ешалонът с Т-34 бе посрещнат от няколко стотин граждани, включително от ветерани от Великата Отечествена война, военнослужещи и представители на Юнармия.
Пред посрещачите свириха военен оркестър и местни творчески колективи, а на всички желаещи бе предоставена възможността да разгледат бойните машини.
Министерството на отбраната на Лаос в рамките на военно-техническото сътрудничество с руското военно ведомство предаде 30 танка Т-34 в напълно изправно състояние.
До неотдавна бронираната техника е била на въоръжение в армията на Лаоската Народно-Демократична Република.
Планира се техниката да бъде използвана при провежданетно на военни паради в различни градове на Русия, както и за обновяването на музейните експозиции, а също за снимки на исторически филми за Великата Отечествена война.
Танкът Т-34 е построен на основата на танка БТ.7, от серията БТ. В периода 1937 — 1940 г. са създадени 3 опитни образци — А-20, А-30 и А-34. След преминанване на държавните изпитания през 1940 г. опитният образец А-34 е одобрен и започва серйино производство на машината под името Т-34.
В края на 1930-те год. Съветската армия разполага с голямо количество леки танкове от типа Т.26 и БТ. Т-26 е лек танк за поддръжка на пехотата, БТ е бързоподвижен танк за съпровождане на кавалерията. И двата модела са леко бронирани. Именно поради това съветското държавно ръководство решава да бъде създаден среден танк.
През 1937 г. руският конструктор Михаил Кошкиноглавява конструкторсия отдел на Харковския локомотивен завод «Коминтерн» в гр. Харков. Първият разработен прототип А-20 е с 20 мм броня и 45 мм оръдие. По-късно е разработен втори прототип А-30, замислен като «универсален танк», който да замени остарелите Т-26 и БТ-8. А-30 е с 30 мм броня и 76 мм оръдие. Непосредствено след него е създаден и третият прототип — А-34. През 1939 г. на полигона Кубинка са проведени изпитания и на трите прототипа. От трите прототипа само А-34 издържа изпитанията и е одобрен за серийно производство под името Т-34.
Pz-III Ausf.G бил снабден с по-комфортен триместен купол с прибори за наблюдение, екипажът разполагал със система за вътрешна свръзка. Докато Т-34 имал двуместен купол, обзорът бил затруднен, а вътрешна връзка имало само между командира и механик-водача. Немската машина осигурявала по-плавен ход от Т-34 и не била толкова шумна. Pz-III Ausf.G развивал скорост по шосе 70 км/ч, а Т-34 — 55 км/ч. В изготвения доклад се споменавали също по-добрите оптически прибори, окачване, удобното разполагане на боекомплекта (БК) и радиостанцията и високата надеждност на двигателя и трансмисията.
Поради тези причини започва модернизацията на Т-34 под ръководството на Александър Морозов
Избрани са 2 варианта за работа. Първоначално е изготвен прототип А-41, при който е направен опит да бъдат отстранени недостатъците без промени в корпуса и замяна на силовата установка. Куполът е сменен с 3-местен и е монтирано ново оръдие — Ф-34. Прототипът А-41 остава само на хартия, без да бъде произведен дори опитен образец. Вторият вариант е изготвянето на прототип А-43, по-известен под името Т-34М.
Едновременно с разработката на прототипа А-43 продължава и производството на Т-34. До края на 1940 г. са произведени около 150 танка. В началото на 1941 г. оръдието Л-11 е заменено с по-модерното Ф-34, а по-късно и с модернизираното Ф-34М.
Въпреки неудачите в конструкцията на 25 юни 1941 г. с постановление на СНК на СССР е постановено продължаване производството на Т-34.
В същото постановление се поставя задача за създаване на комплексна танкостроителна промишленост.
Петя Паликрушева
