Но дотогава никой не знае, до какво ще доведе референдума за брекзита: ще бъде ли одобрена сделката с ЕС или ще бъде проведен «народен референдум», а може би извънредни избори, а дори може да се формира правителство на националното единство.
Авторката отбелязва, че това е твърде некомфортно състояние за всяка страна, особено за Великобритания, която някога се позиционираше като «образец на солидарност».
Докато едни възприемат брекзит като «вълнуващ опит, който предоставя безпрецедентни възможности», други се отнасят към излизането на Великобритания от ЕС по-скоро като игра с огъня.
Журналистката призовава британците да не отричат очевидното — 29 март 2019 година ще стане «повратен момент в националната история».
Авторът на статията, бидейки межднароден кореспондент, е била свидетелка на два подобни повратни момента: на разпада на СССР и президентските избори в САЩ през 2000 г.
Дежевски отбелязва, че, независимо от големия брой различия, тези събития имат общи характеристики с брекзита по няколко важни пункта.
Всички три ситуации са съпроводени с разделението на обществата и с възцаряването на трескава атмосфера.
Разпадът на СССР и изборите в САЩ през 2000 г. са обединени от чувството на огромна неопределеност, загубата на контрол над ситуацията тогава, когато е заложена съдбата на държавата.
Независимо от това, че СССР бил обречен, в такива моменти се струвало, че са възможни и други варианти на развитие на събитията и че бъдещето на страната виси косъм.
Същото чувство за неопределеност, според журналистката, обхванало американците и след президентските избори през 2000 г.
Тогава в продължение на месец от момента на гласуването до изнасянето на решението на Върховния съд на САЩ за прекратяване на по-нанатъшното преброяване на гласовете и признаването на последното преброяване за окончателно, «целият политически живот беше спрян: цереше зловеща неопределеност».
Съдът до последно се колебаел.
Президент на САЩ вместо Джордж Буш-младши можел да стане Албърт Гор.
Но от друга страна това помогнало да се приемат политически и икономически решения във времето, в което «законодателната власт е раздробена, но процесът на промени още не е тръгнал».
Авторът твърди, че Великобритания след всичко това едва ли ще остане същата държава, както преди 10, 20 или 50 години.