13 януари 2019-Нюз Фронт.
Това което е позволено за ARD, не е разрешено за NewsFront- Юлия Витязева.
( Внимание! Материалът съдържа фин сарказъм и красива ирония- за можещите да четат между редовете- бел.ред.)
Изключително забавна статия излезе в едно от федералните немски издания ARD, в която се описва «как подконтролните руски медии разпространяват фалшиви новини и нападат Запада».
По принцип, нищо ново. Все същите вайкания и стенания как » използвайки лоялните към Русия западни политици Кремъл се опитва да дестабилизира Запада до такава степен, че западните общества ще бъдат принудени да се занимават със своите собствени проблеми и да спрат да обръщат внимание на това, което прави Русия».
Съгласете се, това е прекрасно. Следвайки тази чудесна във всички смисли логика, всяко негативно събитие на Запад, представено в руските средства за масова информация ( нито повече, нито по-малко)- си е опит за дестабилизация и едва ли не вмешателство във вътрешните дела на Европа и САЩ.
И в този момент възниква усещане за когнитивен дисонанс. Тъй като много добре знам, колко внимателно Запада следи събитията в Русия и как старателно ги представя. Руската служба на Deutsche Welle и Радио Свобода са ми свидетели.
Но когато всички западни медии провеждат онлайн- излъчване на митингите на Алексей Навални и оперативно на първите страници се публикуват снимки на арестувани #матесадеца и се фиксира от близък план кадър по кадър как страшните служители на ОМОН ги малтретират тези деца митингуващо- тогава е нормално.
Когато RT предава на живо от Париж и показва безредиците- това се трактова, като опит да се повлияе на ситуацията и френското външно министерство вече започва разкази пред журналистите си как се разследва предполагаемото влияние на Русия в протестното движение «жълти жилетки».
И това е само един от примерите. Рускоезичните редакции на западните медии ежедневно представят минимум около двадесет руски новини.
Като задължително, към представените новини винаги се навързва субективно мнение и оценка, или се преиначават фактите. Особено внимание се отделя на всичко, което може да се използва за дестабилизиране на вътрешната ситуация в Русия, а също и всичко, което може да послужи за създаването на негативен образ на Русия на Запад.
Освен това, на практика всички «нюзмейкъри» от тези ресурси страдат от различна степен на русофобия.
В качеството на експерти в 99 случая от 100 се канят представители на така наречената руска опозиция, и такива, които активно сътрудничат със западни НКО.
Когато в Русия се цитира мнение на представители от западната опозиция, това се възприема, като откровен опит да се «разклати ситуацията». Тоест, да се взема интервю от Каспаров и да се тиражира като «мнение на опозиционен политик» на немска вълна- това е нормално и никакво вмешателство във вътрешните дела на Русия нямя в това.
Но само в руските медии да се появи интервю с представители на Алтернатива за Германия (АдГ)- веднага се обявява за руска пропаганда и опит да се разпалят и укрепят съмненията сред немското общество към действащата власт.
Още примери. Когато във Вилнюс се провежда откровенно русофобски «форум на свободна Русия» или
Кара-Мурза и от «Гласът на Америка» и от Сената на САЩ се изливат помии срещу руската власт- това не смущава никого.
Но стига само вменяем западен политик да пристигне в Крим или в Донбас, при това да си позволи да направи заявление, което поставя под съмнение всички страшни истории, които се разпространяват от западната пропаганда- веднага се подлагат на остракизъм и се записват в списъка «агенти на Кремъл»
Това, което още ми се иска да отбележа е с каква лекота се поставят диагнози.
Ако партията АдГ в Германия се обяви срещу ранното сексуално възпитание, което се насажда в доучилищните учреждения, и тази инициатива се подкрепи от руснаците, живеещи в Германия- това се превръща в повод въпросната партия да бъде бъде обявена за «рупор на Кремъл»
Освен това, ако западен политик си позволи положително изказване за Русия- в най-близко време го чакат неприятности.
Ръководителят на градският съвет на Квакенбрюк Андреас Маурер, който е известен със заявленията си за отмяна на анти-руските санкции и признаването на Крим за руска територия- през 2018 година беше обявен за виновен в родината си за фалшифициране на изборите през 2016. Ами просто така, съвпадение.
Андреас Маурер е известен и с това, че поне два пъти е бил в Крим, посещавал е Донбас, участвал е в предавания по руските телевизии, а също така се е срещал с президента на Русия Владимир Путин и известния нощен вълк «Хирург».
А отделно Андреас е чест гост в ефирите на руската редакция News Front, което според немската пропаганда е утежняващо вината обстоятелство.
Немската ни редакция отдавна не дава покой на немските провластни медии- ето публикация от 2016 година : » Как доброволците от независимата информационна агенция News Front изплашиха професионалистите от държавната телевизия АРД. Константин Кнырик.
Този път, според мението на ARD, публикувайки статии и новини за случващото се в света News Front «установява в света полуистина и теории на заговора». А сътрудниците на нашите редакции се виждат като — следва цитат- » Доброволци в информационната война»
Тоест, когато западните медии представят новини от Русия( в голяма част от случаите, едностранно и превзето)- това е просто журналстика.
Когато руски медии се интересуват как живее Западът във вътрешнополитическата си плоскост- тогава е информационна война. Която, ясна е работа, трябва всячески да бъде осъждана, пресичана, без да се гнусят при това от използването на всякакви методи.
Моралът от тази басня е прост като пет стотинки: това което е позволено за Запада, не е позволено на Русия, но и се трактова, като опит за използване на всяко недоволство на западното общество за дестабилизация на ситуацията и даже война. При това съвсем не само информационна.
Юлия Витязева, специално за News Front