Очакваните през февруари избори за молдовски парламент са съдбоносно събитие, което може да определи бъдещето на страната.
За изборите говорят, обсъждат ги, изграждат се тайни и явни планове.
Политиците, започнайки от президента на Молдова, обозначи три направления за вероятния курс на страната — руско, европейско или румънско.
Но неговите възгледи не отчитат влиянието и интерисите на още един играч — САЩ.
Реализацията на техните стремежи доведе в съседната на Молдова Украйна до загубата на части от страната, до въоръжен граждански сблъсък и пълна дискредитация на каквито и да било връзки с Русия.
В Молдова вече има не само замразен конфликт в Приднестровието, но и амбициозни претенции върху територията на Черновицка област в Украйна, напъни към излизането на Черно море и интеграция с Европа, започнайки от Румъния.
Страната има проблеми с определянето на границите си. Не е важно, че тези планове са на върхушката и не се споделят от болшинството от населението.
Не бива да се забравя, че в Украйна именно активното малцинство агресивно победи всички останали.
Продължавайки аналогията с Украйна и с американския начин за нейното управление, може да се предположи, че в движещета сила при каквито и да са промени в Молдова могат да се превърнат отново националистите.
При това не само молдовските, но и румънските.
Напълно е вероятно САЩ, използвайки румънските и молдовски националисти, да организират провокации на тези територии, в които се намират руските миротворци.
Така заинтересованите играчи «ще застрелят всички зайци» — ще утилизират особено буйните пенсионери, ще дискредитират руското присъствие в ПМР и ще изострят отношенията на официален Кишинев с Москва, предизвиквайки изблик на антируски протести.
Разбира се, че руското ръководство разбира всичко това, както и прагматичните хора, които са налице сред молдовските власти.
Затова има надежда, че в Молдова ще се реализират не само деструктивните планове.
Дмитрий Фурник — експерт от Молдовския институт за икономически анализ
Петя Паликрушева