По данни на различни източници, сирийската групировка на американците е около 2 000 военни и е главно от силите за специални операции.
Т.е. може да се предполага, че прехвърлянето на войските от Сирия ще отнеме на САЩ минимум 4 месеца.
Имайки предвид, че МВнР на Русия и Турция се договориха за координиране между военните след извеждането на силите на САЩ от Сирия, американците разчитат на изостряне на конфликта вътре в коалицията Русия — Сирия — Иран — Турци след промяната на баланса на силите в зоната.
Ако трябва да сме по-конкретни: разчитат на излизането на Турция от състава на коалицията и за пряк сблъсък на нейния окупационен контингент с руските военни.
Докато руските ВКС и спецназът прочиставаха сирийската територия от джихадистите, договаряйки се за прекратяването на огъня и за примирие с по-вменяемите «опозиционери», турците тихичко настъпваха първо в северната, а след това в северозападната част на провинция Алепо.
И сега, вместо терористите от ИДИЛ, в тази част на Сирия се намират хората на Ердоган.
Дамаск на свой ред планира военна операция, за да върне под свой контрол завзетата от турците територия, но руската страна, която не желаеше да бъде вмъкната във военен конфликт И с Турция, избра пътя на преговорите.
Турция също не бързаше за форсира военен конфликт със Сирия и Русия едновременно и реши да въведе ред в Идлиб, където в последно време се стичат недоубитите остатъци от ИДИЛ и Ан Нусра.
Те станаха толкова нагли, че направо от Идлиб започнаха да заплашват с война Русия и Сирия и дори обещаха да направят рейд на възмездие върху Дамаск.
С други думи казано, нещата стигнаха до това, че скоро руските ВКС с подкрепата на сирийските ВВС заплашиха да започнант ликвидация на цялата тази дръзка брадата биомаса.
Турция изведнъж се изплаши, че в процеса на ликвидация ще бъдат изтрити от лицето на земята всичките нейни банди от туркомани и тогава помоли партньорите си в коалицията да не извършват военна операция.
Бедата е в това, че натъпканите в Идлиб като зелки джихадисти бяха толкова окървавени, че въобще не планираха да се договарят.
Ан Нусра започна война срещу всички по границата на провинцията, докато всички останали се правеха, че дълбокомислено разсъждават над ситуацията.
Но времето минаваше, протурските бойци продължаваха да размишляват, а Дамаск все повече губеше търпение, подготвяйки се за военна намеса и към възстановяването на правителствения контрол над целия Идлиб.
След като така и не се стигна до установяване на контрол над протурските джихадисти, на Ердоган не му остана нищо друго, освен да подкрепи «Националния фронт за освобождение» в борбата срещу сирийската Ал Кайда.
Най-яростните сражения се водят в северната и южната част на Идлиб, но войната в една или друга степен е обхванала целия периметър на демилитаризираната зона на провинцията.
Опасността е в това, че конфликтът все повече се приближава към териториите, намиращи се под контрола на Дамаск.
Както отбеляза руският постоянен представител в ООН Василий Небензя, излизането на американците от Сирия моментално ще реши хуманитарните въпроси.
Например, ще разреди критичната обстановка около лагера за бежанци «Рукбан», създаден от американските интервенти, въпрепятстващи доставката на хуманитарни товари и медицинска помощ от страна на законното правителтво на Сирия.
А да не говорим за възстановяването на международно-правовата законност и суверенитета на изтерзаната от продължителната война Сирийска Арабска Република.
А ето и новината от днес, което превръща ситуацията в Сирия в още по-тревожна:
Турция моли Съединените Щати да й окажат военна подкрепа в борбата с терористичната групировка «Ислямска държава» в Сирия.«Исканията на Турция са толкова много, че ако ги удовлетворим напълно, то американските военни трябва да увеличат своето присъствие в Сирия, а не да го съкратят», се казва в текста.
News Front Петя Паликрушева