«Преди седмица от плен избягаха 15 съветски войници.
Последвахме ги в полуразрушено артилерийско съоръжение. При предложението да вдигнат ръце и да се предадат те отговориха с картечен огън — в съоръжението имаше боеприпаси и картечници.
До вчера нашите войници се опитваха да унищожат руснаците, но те се оказаха толкова жилави, а съоръжението така здраво….
Сутринта артилеристите докараха зенитно оръдие, но и от него нямаше голяма полза — огневата точка на руснаците издържа, а червеноармейците ни засипаха с огън.
Понесохме големи загуби.
Едва към вечерта на втория ден двама наши снайперисти се приближиха по-близо и с огнемети изпепелиха вътрешността на блиндажа.
Оттам изскочиха два огнени факела, двама руски войници, живи горящи факли — с винтовки на раменете си те тръгнаха към нас, стреляйки на ход, направиха няколко крачки и паднаха, но продължиха за стрелят.
Не е възможно да се воюва с такъв враг — руснаците се борят до последно, докато все още са живи, докато мърдат».