Тази статия се превърна в сензация
За първи път от 34 години две шведки разказват как ги е спасил от гибел в открито море търговски кораб на СССР.
Но почакайте: в разказвачките има подозрение, че е имало шпионска подводница, а корабът бил просто прикритие.
А когато съветските моряци вдигнали момичетата на борда, те почувствали не облекчение, а страх.
Превод:
Две денонощия се носели в открито море.
Оттогава изминали 34 години. Това е разказът на Хелена аф Клеркер (Helena af Klercker) и Лу Оберг (Lou Åberg) за това, което са преживели през онази ноемврийска нощ.
20-годишните момичета попаднали на лодка в Аландско море през 1984 г.
След две денонощия си спасил търговският кораб «Дагестан» на СССР.
На всеки лист от отчета преди 34 години, който Хелена аф Клеркер през пролетта на 2018 г. изнесла от въоръжените сили на Швеция стои печат «СЕКРЕТНО».
Режисьор и инструктор по йога
Хелена аф Клеркер е родена на 18 юни 1965.
Живее в Стокголм.
Професионален режисьор и продуцент в Лондонското международно кино училище.
Лу Оберг е родена на 5 февруари 1965.
Живее в Готланд.
Инструктор по йога в Стокголм и в Готланд.
Решихме да се поразходим с лодка по залива.
Беше чудесен и слънчев ден, истинска пролет, разказва Халена
От брега започна да духа силен вятър, но момичетата не му обърнали внимание.
Той ги отнасял все по-далече от сушата, скоро вече били в открито море.
Вятърът ни отнасяше такак бързо, все едно лодката имаше мотор.
За няколко секунди се парализирахме, а след това Хелена заплака.
Приятелките започнали да гребят с всички сили.
Вълните ги блъскали на всички страни. Струвало им се, че са в морето цяла вечност.
Тогава видели приближаващ се риболовен кораб.
Момичетата махали като полудели, но корабът минал покрай тях, никой не забелязал, че са в беда.
Лодката била от алуминий с дължина пет метра.
Била напълно открита, нямала мотор.
Около 11 часа вечерта Лу забелязала нещо, което плува наблизо.
Тъмен силует на тъмен фон.
И двете ясно си спомнят какво се случило три часа по-късно, в два часа през нощта.
Тогава момичетата открили това, което изглеждало като спасение.
Платформа!
Тя била на шест метра от тях. Била от цимент, а отзад имало нещо голямо и черно.
Видели, че на платформата е закрепена метална стълба.
Когато се приближили към стълбата на разстояние няколко метра, Хелена дала веслата на Лу, за да може да се качи на носа на лодката. Отчаяно искала да се хване за перилата, но изведнъж цялата конструкция отишла назад и се отделила от тях.
В този момент направо в лицата ги ударила светлината на два огромни прожектора, така те разбрали, че някъде там отвътре трябвало да има хора.
Двете започнали да викат за помощ на всички възможни езици, които знаели.
На шведски, английски, френски.
Никой не отговарял.
Нещо не се случвало. Изминали десет минути, прожекторите загаснали, момичетата останали в тъмнината.
Вълните се усилили. Малката лодка сякаш била попаднала в центрофуга.
Лодката така се клатела, че те виждали звездите и отгоре, и отдолу…
Светът се въртял.
Подводница или НЛО? Момичетата били в тотален ужас.
Под водата видели светещи обекти.
Три години по-рано съветската подводница С-363, която имала ядрено оръжие, заседнала наблизо, в шведската охраняема военна зона.
На три мили се намирал едно от най-важните и най-защитени пристанища в страната, в случай, че на Швеция й се наложи да се отбранява при нападение.
В Швеция всички знаели, че под водата има подводници.
Вестниците били препълнени с подобни съобщения.
Момичетата знаели това.
Настъпило утрото. Суша не се виждала.
Никой не знаел къде са.
Момичета се прегърнали на дъното на лодката, за да се сгреят.
Пили морска вода и се изходили в лодката.
Плачели.
Отново настъпила нощта. Втората нощ.
Около тях — само студ и тъмнина.
Нямали топли дрехи.
Започнал да духа силен вятър. Лодката се блъскала по вълните като орехова черупка.
Били изплашени до смърт.
Всяка секунда били на границата на смъртта.
На сутринта всичко се успокоило.
Към обед на хоризонта се показал още един кораб. Момичетата разбрали, че и той няма да ги види.
Изминало още време. Тогава изведнъж се случило нещо напълно неочаквано.
«Когато корабът вървеше в обратната посока, макар и на голямо разстояние, той се обърна на 90 градуса и пое курс право към нас», разказва Хелена.
Момичетата махали с ръце и крещели.
Тогава товарният кораб се обърнал със страничната си част към момичетата в лодката.
В този миг момичетата видели червения политически знак на СССР — сърп и чук.
В следващия миг видели моряците в кораба. Те гледали надолу от височина и бързо спуснали спасителна лодка.
Момичетата силно се изплашили от съветския кораб, който им дошъл на помощ.
«Мислехме, че сега ще ни снимат, после ще ни застрелят и ще отидем на дъното», считали те.
Но вместо това моряците вдигнали момичетата на борда на 10 000- тонния съветски товарен кораб и ги отвели към капитана Вячеслав Кузменков, мъж на 30 години.
«Имате ли документи? — попитал той на английски.
- Нямахме намерение да плуваме надалеч, отговорили момичетата.
Моряците взели личните им данни, дали им топла водка и ги изпратили при корабния лекар.
Имали измръзване, някои от пръстите им не чувствали нищо и това продължило в следващите няколко години.
Сервитьорката на кораба Мария Свист успяла да свали дрехите им. Момичетата с изненада разглаждали косите на рускинята, вдигнати в прическа от 60-те, гледали пъстрата й рокля с големи цветя.
Когато ги сложили в топлата вана на борда на «Дагестан», недоверието и страха от СССР бил разрушителен за двете момичета.
«Считахме СССР са сива страна, със зомбиран народ, който живее зад железни огради».
Лу изгубила съзнание във ваната. Събудила се в леглото, рускинята Мария Свист я разтривала със спирт, а след това я нагостила със сладки.
След това им направили инжекции и те веднага заспали.
След няколоко часа се събудили и някой вече им говорил на шведски:
«Тук ли сте момичета?»
Гласът бил на лоцмана Пер Мудин, който бил поканен на кораба на СССР, за да ги вземе.
От Швеция получили заповед да мълчат за главната новина: че Лу видяла как около тях се промъкнал тъмен кораб, за платформата, в която се блъснали, за светещите неща под водата.
Взели ги с автомобил, пътували незнайно къде. Някъде под земята, по множество странни коридори, разделили ги в различни краи без прозорци.
Подложили ги на разпит от въоръжените сили на Швеция.
Скоро получили «покана» от съветското посолство.
Момичетата се страхували, че са видели твърде много, а това не било добре, според тях.
Двете отишли в съветското посолство с букет червени рози.
Приел ги съветският аташе Михаил Никитин, помогнали им да изпратят факс с благодарности до екипажа на «Дагестан».
Поканили ги на гости в СССР, но момичетата решили, че това било еднопосочен билет.
Страхувяли се за своята безопасност.
30 години те пазели своята тайна.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.dn.se/nyheter/sverige/i-34-ar-holl-de-tyst-berattar-nu-vad-de-sag-pa-alands-hav/